Бирата дойде веднага. Сори хвана дръжката на халбата и каза кротко:
— Гледай много-много да не се грижиш за мен, Мийзи.
От другата страна на Мийзи застана още някой. Сори го погледна и видя, че е чернокосият младеж. Лицето му беше пребледняло.
— По дяволите, Мийзи — изсъска той през зъби, — днес наистина имам лош ден.
Мийзи се изкиска и го прегърна през рамо.
— Скърви, я дай и на нас двамата тука по една от тая гредфаланска бира. Нашият Крокъс си спечели най-доброто в Даруджистан. — Обърна се отново към Сори и й прошепна: — Следващия път гледай много-много да не показваш такава класа. Не и тук, всеки случай.
Сори се намръщи над питието си. Наистина беше станала непредпазлива — да си поръча най-доброто в града. После отпи глътка.
— Чудесна е. Направо страхотна.
Мийзи се ухили и сръга Крокъс.
— Видя ли, дамата я хареса. Страхотна била.
Крокъс кимна на Сори с малко уморена, но топла усмивка.
Скърви им донесе двете бири.
Сори видя как очите на Крокъс се плъзнаха по тялото й, след което се спряха. Усмивката на младежа се стегна, а лицето му пребледня още повече. Когато сложиха халбата пред него, Крокъс извърна поглед и посегна към нея.
— А, това най-напред си го плати, пък тогаз ще го пиеш, Крокъс — измърмори Скърви. — Почваш да ставаш тарикат като Круппе.
Крокъс бръкна в джоба си и извади шепа монети. Докато се опитваше да ги преброи, няколко се изплъзнаха между пръстите му и подскочиха на тезгяха. От трите, които паднаха, две само издрънчаха и се спряха. Третата монета обаче се завъртя и продължи да се върти. Очите на Сори се взряха в нея, както и тези на Скърви и Мийзи. Крокъс посегна да си я прибере, но се поколеба. Монетата продължаваше да се върти със същата скорост.
Сори я зяпна и усети как в главата й отекна прилив на сила, като океански прибой. В отговор на това отвътре избликна също толкова мощна вълна. Скърви ахна, а монетата се затъркаля по тезгяха, подскочи високо във въздуха и се спря точно пред Крокъс.
Никой от четиримата не проговори. Освен тях никой не беше забелязал случилото се.
Крокъс протегна ръка, прибра монетата и процеди през зъби.
— Тази — не.
— Хубаво — отвърна със също толкова дрезгав глас Скърви и прибра с треперещи ръце другите монети, които Крокъс беше оставил на тезгяха.
Под тезгяха, Сори опипа дръжката на камата. Беше лепкава. Значи Крокъс беше видял кръвта. Налагаше се да го убие. Но знаеше, че няма да го направи.
— Крокъс, момчето ми! — извика някой.
Мийзи се обърна натам и измърмори:
— Пак оная вмирисана риба. Круппе те вика, момко.
Крокъс прибра монетата в джоба си, изсумтя и си взе халбата.
— Ще се видим после, Мийзи.
Значи беше намерила човека на Опонн — колко лесно. И той по някакъв начин беше свързан с този Круппе. Изглеждаше прекалено лесно и това събуди подозренията й.
— Добро момче — рече Мийзи. — Двете с Ирилта се грижим за него, ясно?
Сори гледаше халбата си. Тази част трябваше да я отиграе много внимателно. Избухването на магията на Сянка под влиянието на Монетата беше станало съвсем инстинктивно.
— Ясно, Мийзи. За него не се притеснявай.
Мийзи въздъхна.
— Добре. Я да пробваме от евтиното. Скърви? Сипи по една дарска тоя път. В глинени чаши, ако имаш.
Схлупената кръчма „При Куип“, обичайното свърталище за моряци и рибари, се намираше до Втората градска стена, откъм Крайезерна. Стените на кръчмата бяха от пясъчник и с времето цялата постройка се беше килнала назад, сякаш отстъпваше от крайбрежната улица. „При Куип“ се беше подпряла на Втората стена като повечето други околни съборетини, направени най-вече от изхвърлени от водата дървета или греди след поредното разбиване на някой кораб в скалите на Къртицата.
Вечерният здрач донесе в Даруджистан лек дъжд, чиито мъгли запълзяха от водата към брега. Далече над езерото просветваха мълнии, но гръмотевици не се чуваха.
Калам излезе от „При Куип“ тъкмо когато един Сиволик поднасяше горящия, натопен в катран прът към близката газова лампа, след като преди това беше отворил медните клапи. Лампата лумна с яркосин пламък, който бързо се успокои. Калам спря пред входа да погледа странния, загърнат в сив халат човек, който продължи надолу по улицата. После примижа към небето и тръгна нагоре. Стигна до последната съборетина, подпряна на една издатина на стената, и влезе.
Бързия Бен, който седеше със скръстени крака на пръстения под, вдигна очи към него.
— Извади ли късмет?
— Не — отвърна Калам. — Гилдията е потънала вдън земя, но защо — представа нямам. — Отиде до отсрещната стена и седна на одеялото си. Облегна гръб на стария ронлив камък и погледна приятеля си. — Мислиш ли, че Градският съвет може да е предприел действия срещу местните убийци?