От хълмовете отекна отговорът: вой на Хрътки.
12.
Свъсил вежди, Круппе четеше в кабинета на Мамът.
… а при Повика на земята Богът бил Сакат, та заради това бил Прикован на място. При Повика много земи покорени били от Божиите юмруци, и същества били родени, и твари били пуснати на воля. Прикован и Сакат бил този Бог.
Круппе вдигна глава от древния том и завъртя с досада очи.
— Краткост, Круппе моли за краткост! — Върна се отново на избелелия ръкопис.
… и боязън наплодил с разбулването на силите свои. Сакатият бог наплодил боязън, ала недостатъчно, и накрая силите на земята при него се стекли. Прикован бил Сакатият бог и тъй, прикован, бил унищожен. И на тая гробна могила, приковала Сакатия бог, мнозина се сбрали за подвига. Гуглата, сив скитник на Смърт, бил сред сбралите се, а тоже и Десембрий, Воинът на Гуглата — макар че точно тук и за първи път скъсал Десембрий оковите, с които го бил оковал Гуглата. Също тъй, сред сбралите се били…
Круппе прелисти страницата. Списъкът изглеждаше нескончаем, нелепо дълъг. В това изброяване очакваше да срещне едва ли не името и на собствената си баба. Най-сетне, след три страници, намери имената, които търсеше.
… и сред онези, що дошли от сребърните небеса, били Тайст Андий, обитателите на Мрака в Мястото преди Светлината, Черни дракони на брой пет, и в съюза им се носела и червенокрилата Силана, за която разправят, че живеела сред Тайст Андий в техния Зъбец на Мрака, спуснал се от сребърните небеса…
Круппе кимна и замърмори под нос. Спускащ се Зъбец на Мрака — Лунния къс? Дом на пет Черни дракона и един Червен дракон? Той потръпна. Как се е натъкнал Кол на това? Вярно, не беше изкарал целия си живот като пиян тъпак, но все пак Круппе не знаеше да е бил чак толкова ученолюбив.
Кой тогава бе проговорил с оцапаната му с вино уста?
— Това — въздъхна Круппе — ще трябва да почака за отговора. Важността обаче на изреваното от Кол твърдение се крие в собствената си очевидна истинност, както и в отношението му към сегашното положение. — Затвори книгата и стана. Чу зад себе си стъпки.
— Донесох ти билков чай — каза старецът, след като затвори вратата на тясната колкото килер стаичка. — Е, полезен ли се оказа „Компендиум на света“ на Аладарт, Круппе?
— Полезен, как не — отвърна Круппе и с благодарност прие поднесената му глинена чаша. — Круппе най-после разбра стойността на съвременния език. Такова хлевоусто бърборене, толкова обичайно за тези древни схолари, е цяло проклятие, и Круппе е благодарен, че е изчезнало в наше време.
— Аха — каза старецът, окашля се леко и извърна очи. — Е, имаш ли нещо против да те попитам какво точно търсеше?
Круппе вдигна глава и очите му леко се присвиха.
— Ни най-малко, Мамът. Мислех, че ще намеря упоменато името на баба ми.
Мамът се намръщи и кимна.
— Разбирам. Е, тогава няма да те питам дали си имал късмет.
— Недей, моля те — каза Круппе и ококори очи. — Късметът е ужасен спътник напоследък, след като всичко е тръгнало толкова накриво. Но ти благодаря, че разбираш необходимостта Круппе да е предпазлив.
— Ни най-малко — каза Мамът и махна с ръка. — Нямах предвид, да, всъщност имах. Любопитство, нали разбираш. Интелектуално.
Круппе се усмихна чаровно и отпи от чая.
— Е — каза Мамът, — дали да не се върнем в дневната и да се поотпуснем пред камината?
Отидоха в другата стая. Круппе се отпусна в мекото кресло и изпружи крака.
— Как върви писането ти?
— Бавно — отвърна Мамът. — Както може да се очаква, разбира се.
Мамът, изглежда, обмисляше нещо и затова Круппе зачака; мърдаше небрежно пръстите на краката си. Мина една минута, после старецът се окашля и заговори:
— Круппе, виждаш ли често скъпия ми племенник напоследък?
Круппе вдигна вежди.
— Преди много време Круппе даде обещание на един човек, тъй като човекът е чичо, загрижен за едно момче, което намира градските улици за много възбуждащо място за игри. М-да, момчето мечтаеше за боеве със саби и за тъмни подвизи, извършвани в задънени улички, в името на маскирани принцеси или нещо подобно…
Мамът кимаше, затворил очи.
— … и на тези обещания Круппе се посвети с цяло сърце, тъй като самият той обичаше момчето. И както е във всички начинания, оцеляването се измерва със способност, ето защо Круппе взе момчето под сребърното си крилце, с известен успех, нали?