Барук се приближи до масата-карта, по която крачеше Старата, и се намръщи.
— Пострадала си.
— Само гордостта ми, нищо повече. Чуй, прочие, моя разказ.
Барук повдигна вежда. Настроението на старата вещица очевидно беше мрачно.
— От север насам иде малка дървена кукла, творение на преместване на душа, създадено с магията на Лабиринта на Хаос — започна тя. — Силата на това създание е неизмерима, извратена и злокобна дори за Велики гарвани. То уби много от моите близки, докато се показваше и се шмугваше отново в Лабиринта си. Явно подобни действия му доставят удоволствие. — Старата щракна ядосано с клюна си и продължи: — Следва сила, до която аз не мога да доближа, и каквато и да е тази сила, сочи право към Хълмовете на Джадроуби — двамата с моя господар сме единодушни за това. Силата търси нещо сред тези хълмове, но за нас тази земя е чужда. Ето защо носим тази вест на теб, алхимико. Две сили се стичат към хълмовете на Джадроуби. Моят господар пита защо.
Лицето на Барук беше изгубило цвета си. Той бавно се обърна и отиде до един от столовете. Седна, събра длани пред лицето си и затвори очи.
— Империята на Малаз търси нещо, което не може да се надява, че ще държи под контрол, нещо, заровено в хълмовете на Джадроуби. Но дали една от тези две сили ще е способна да освободи това нещо, е друг въпрос. Търсенето все още не означава, че ще намериш, а намирането все още не означава успех.
Старата изсъска нервно.
— Кой е заровен там, алхимико?
— Един Джагътски тиран, затворен е там от самите Джагът. Поколения учени и чародеи са се мъчили да намерят тази гробница. Никой не е успял да намери дори някаква смътна следа. — Барук вдигна глава угрижен. — Знам един човек, тук в Даруджистан, който е събрал всичкото налично знание за тази гробница. Трябва да разговарям с него. Но ще кажа на твоя господар следното. В хълмовете на Джадроуби има един изправен каменен стълб — знам точното му местоположение. Той е почти невидим, но огладеният му от дъжд и вятър връх стърчи малко над земята, може би на една педя височина. Останалите двайсет стъпки са под земята. Около него могат да се видят останките от много ями и ровове — все напразни усилия. Защото макар този стълб да бележи началната точка, тя не е входът към гробницата.
— Къде е входът тогава?
— Виж, това няма да ти кажа. След като поговоря с моя колега, може би ще ти дам още някои подробности. Може би не. Но начинът, по който се влиза в тази гробница, трябва да остане в тайна.
— Това не ни води до нищо! Моят господар…
— Е изключително силен — прекъсна я Барук. — Но намеренията му не са никак ясни, нищо, че сме съюзници. Това, което се крие в гробницата, може да унищожи цял град — този град. Това няма да позволя да попадне в ръцете на Рейк. Ще получиш мястото на изправения камък, защото търсачите трябва да отидат първо там. Трябва да ти задам един въпрос. Тази кукла… сигурна ли си, че преследва въпросната друга сила?
— Да. И освен това се крие. Смяташ, че и двете сили са на Малаз. Защо?
Барук изпъшка.
— Първо, те искат Даруджистан. Готови са на всичко, за да го спечелят. Имали са достъп до огромни библиотеки по земите, които са завладели. Сама по себе си Джагътската гробница не е тайна. Второ, ти каза, че и двете сили идат от север. Могат да са само малазански. Защо едната се крие от другата, това не мога да разбера, макар че не бих се усъмнил, че са вероятно две фракции в империята — едно толкова голямо политическо тяло по принцип е обречено да се разкъсва от разногласия. Така или иначе, те представляват пряка заплаха за Даруджистан и следователно за желанието на твоя господар да попречи на империята Малазан да ни завладее. При условие, че предположението, че силите са малазански, е надеждно.
Недоволството на Старата бе очевидно.
— Ще те държа в течение за събитията в равнината Риви. Моят господар трябва да реши дали да пресрещне тези сили, преди да са стигнали до хълмовете Джадроуби. — Извърна сърдито око към Барук. — Той не получи много помощ от своите съюзници. Вярвам, че при следващата ни среща това положение ще бъде поправено.
Алхимикът сви рамене.
— Първата ми среща с Аномандър Рейк се оказа и единствената. Съдействието предполага общуване. — Тонът му се втвърди. — Уведоми своя господар, че настоящото неудовлетворение съществува и при нас точно толкова, колкото при него.
— Моят господар е зает със своята част от нещата — измърмори Старата и хвръкна на перваза на прозореца.
Барук изгледа готвещата се да си тръгне птица и попита навъсено:
— Зает ли? С какво точно?