Отначало си помисли, че тронът е празен, но щом приближи, видя седящата на него фигура. Изглеждаше съставена от почти прозрачни сенки, със смътно човешки очертания; носеше гугла, изпод която не можеше да се види дори блясъкът на очите. Все пак Бързия Бен усети, че вниманието на бога е съсредоточено върху него, и едва успя да потисне трепета си.
Сенкотрон заговори, със спокоен и ясен глас:
— Шан ми казва, че знаеш имената на моите Хрътки.
Бързия Бен спря пред подиума и се поклони.
— Някога бях служител в твоя храм, Господи.
Богът помълча малко, после каза:
— Дали е разумно да се признава такова нещо, магьоснико? Благосклонно ли гледам аз на онези, които някога са ми служили, а после са ме изоставили? Кажи ми. Бих искал да чуя от теб какво проповядват моите жреци.
— Да тръгнеш по Пътя на Сянката и после да го оставиш се възнаграждава от Въжето.
— Тоест?
— Белязан съм за убийство от всички, които следват твоя път.
— И все пак си тук, магьоснико.
Бързия Бен отново се поклони.
— Бих искал да предложа сделка.
Богът се изсмя и вдигна ръка.
— Не, Шан. Остави го.
Бързия Бен се вкочани. Черната Хрътка пристъпи покрай него и се качи на подиума. Легна пред своя бог и загледа равнодушно магьосника.
— Знаеш ли защо току-що ти пощадих живота, магьоснико?
— Да, Господи.
Сенкотрон се наведе напред.
— Шан иска да ми кажеш.
Бързия Бен срещна огненоокия поглед на Хрътката.
— Сенкотрон обича сделки.
Богът каза:
— Служител, няма що. Е, добре, магьоснико, говори, докато все още можеш.
— Трябва да започна с един въпрос, Господи.
— Задай го.
— Джиър още ли е жив?
Очите на Шан лумнаха и хрътката почти се надигна да скочи, но ръката на бога я докосна по главата и я спря.
— Виж, този въпрос — заговори Сенкотрон — си го бива. Ти постигна нещо, на което малцина, уви, са способни. Магьоснико, любопитството ми е огромно. Затова ти отговарям: да, Джиър е жив. Продължи, на всяка цена.
— Господи, готов съм да предам в ръцете ти онзи, който оскърби твоята Хрътка.
— Как? Той принадлежи на Опонн.
— Не него, Господи. А онзи, който подмами Джиър в онази стая. Онзи, който се опита да вземе душата на Джиър и щеше да успее, ако смъртното оръжие на Опонн не му беше попречило.
— В замяна на какво?
Бързия Бен изруга наум. Нищо не можеше да отгадае от тона на бога и от това нещата ставаха още по-сложни.
— На моя живот, Господи. Искам наградата на Въжето да се вдигне от мен.
— Нещо друго?
— Да. — Той се поколеба, след което продължи: — Искам аз да избера времето и мястото. Иначе този, за когото говоря, ще се измъкне от Хрътките през своя Лабиринт на Хаоса. Единствен аз мога да предотвратя това. Това трябва да е част от сделката. Единственото, което трябва да направиш, е да накараш Хрътките да бъдат в готовност. Ще те призова в подходящия момент и ще ти дам точното местонахождение на съществото. Останалото ще зависи от Хрътките.
— Много добре си го замислил, магьоснико — каза Сенкотрон. — Поне засега не мога да измисля начин да убия и теб, и съществото. Поздравявам те. Как впрочем смяташ да ме призовеш? Разбира се, няма да влезеш отново в селението ми.
— С теб ще се свържат, Господи. Това го гарантирам, но повече не мога да кажа.
— А ако наложа силата си над теб още сега, магьоснико? Ако реша да изтръгна това, което се крие в твоя крехък мозък, как би могъл да ми попречиш?
— За да отговоря на това, Господи, първо ти трябва да отговориш на предложението ми.
Шан изръмжа и този път богът не направи усилие да го усмири.
Бързия Бен продължи припряно:
— Предвид това, че ще се стремиш да ме измамиш при всяка възможност, предвид това, че ще ме дебнеш за всяка слабост в моя план, предвид всичко това, бих приел думата ти, че ще изпълниш своята част от сделката, ако не успееш във всичко друго. Дай ми това и аз ще отговоря на последния ти въпрос.
Сенкотрон помълча дълго и накрая промълви:
— Е, добре. Хитростта ти е достойна за възхищение. Смаян съм и, трябва да призная, доволен от този дуел. Единственото ми съжаление е, че си изоставил Пътя на Сянката — щеше да се издигнеш високо. Добре. Имаш думата ми. Хрътките ще са в готовност. А сега ми кажи, защо да не разнищя мозъка ти тук и сега, магьоснико?
— Твоят отговор, Господи, се крие в собствените ти думи. — Бързия Бен вдигна ръце. — Аз наистина се издигнах високо, Сенкотрон, като служех на теб. — И той отвори Лабиринта си. — Няма да ме имаш, защото не можеш. — Бързия Бен изшепна думата за завръщане — дума, родена от Хаос. Сила лумна около него и той се почувства все едно, че гигантска длан се затваря около него. Когато тя го тласна назад през Лабиринта му, — чу писъка на Сенкотрон: