Калам се заоглежда при всеки приглушен звук. Ръцете му трепереха. Да чака? От гърдите му се изтръгна тихо ръмжене. Какво да чака? Нож в гърлото?
И изведнъж нощта се взриви от грохот и пламъци. Нападателят изригна пред очите му, точно пред него, и една кама блесна към гърдите му. От нея се сипеха дим и искри, но тя се движеше като недосегаема за тях. Калам се изви на една страна, за да избегне оръжието. Камата разпра ризата му под ребрата, заби се дълбоко и отцепи встрани. Той усети топлината на бликналата кръв и юмрукът му се стовари в слънчевия сплит на жената. Тя изохка, залитна и капки кръв се плиснаха от камата в дясната й ръка. Озъбен, без да обръща внимание на ножа в ръката на убийцата, Калам отново стовари юмрука си в гърдите й. Изпращяха ребра. Другата му ръка я удари саблено в челото. Убийцата се просна по гръб на плочите на покрива. Не помръдваше.
Калам се смъкна на колене и вдиша на пресекулки.
— Да почакам, викаш? Проклятие! Какво ти става, в името на Гуглата, Бързак? — Отпра парцал от ръкава на ризата си и го натика в раната под гръдния си кош. — Бързак?
Отговор не последва. Той се напрегна, после се обърна и огледа по-ниските покриви. Тук-там се виждаха безжизнени тела. Покривът на склада, където беше видял двете фигури да кацат зад техния човек, беше пуст. Той простена тихо и се смъкна на колене.
С атаката на жената беше чул нещо сред бляскащите пламъци. Гръм. Не, по-скоро два, един след друг. Затаи дъх. Трети убиец ли имаше тук? Магьосник? Бързия Бен беше поразил този, но някой друг бе поразил Бързия Бен.
— О, проклета да е Гуглата дано! — прошепна той и се огледа с гняв.
Първото запознанство на Ралик с грозящата го опасност беше един рязък удар между плешките му. Дъхът излезе от дробовете му и отнесе със себе си и способността му да реагира. Гърбът му запулсира и той веднага разбра, че е ударен със стрела, но джезърейнтската му броня под ризата беше издържала на удара — острието беше пронизало желязото, но стрелата беше изгубила силата си, за да продължи. През бученето в ушите си успя да чуе стъпките, приближаващи се към него.
От сенките долу се чу гласът на Оцелот:
— Ном? Какво става?
Стъпките зад Ралик спряха и се чу тихото изщракване на зареждащ се арбалет. Той се стегна. Собственото му оръжие лежеше до него, готово.
— Ном?
Зад него и вляво се чу тиха стъпка. С едно движение Ралик се превъртя по гръб, сграбчи арбалета, надигна се рязко и стреля. Убиецът, на по-малко от петнайсет стъпки от него, беше отхвърлен от удара на стрелата и оръжието изхвърча от ръцете му.
Ралик се надигна на лакът и едва сега забеляза втория нападател, много зад първия. Фигурата се присви и стреля с арбалета си. Стрелата го забърса в дясната част на гърдите, отплесна се покрай главата му и изчезна в тъмното. От удара дясната му ръка изтръпна. Той се изправи, олюля се, измъкна ножа от канията и кривото острие блесна синьо в нощта.
Убиецът срещу него пристъпи предпазливо напред, после отстъпи към отсрещния ръб и се сниши.
— Проклет дъх на Гуглата — чу се гласът на Оцелот до Ралик.
Той се обърна, но не видя никого.
— Оня ми видя магията — каза Оцелот. — Браво за първия, Ном. Може би ще успеем най-сетне да разберем кои са тези.
— Съмнявам се — каза Ралик, приковал поглед в неподвижното тяло. Около него вече кръжаха нишки нажежена светлина.
Тялото изчезна и Оцелот изруга.
— Някакъв вид отзоваваща магия. — Изведнъж водачът на клана се появи пред Ралик. Лицето му беше разкривено от яд. — Ние поставихме капана, но пак ние загиваме.
Ралик не отговори. Издърпа стрелата от тялото си и я захвърли настрана. Вярно, заложилите капана сами се бяха оказали в него, но той беше убеден, че човекът, който бе тръгнал след него, няма нищо общо с новодошлите. Зяпна към покрива, където беше заел позиция преследвачът му. Пред очите му блесна червена и жълта светлина, последвани от двоен гръм, и в този миг Ралик успя да зърне контурите на фигурата на ръба на покрива — бранеше се от връхлитащия нападател. Блясъкът угасна и остави след себе си пълен мрак.
— Магия — прошепна Оцелот. — Много мощна при това. Да се махаме оттук.
Двамата бързо се спуснаха в двора на склада.
След като ги беше белязала, Сори можеше без никакво усилие да проследи както дебелия дребосък, така и Монетодържача. Когато остави Калам и Бързия Бен в съборетината, беше решила отначало да проследи този Круппе, но вместо това нещо я привлече към момчето. Подозрение, усет, че неговите действия са — поне засега — по-важни от скитосванията на Круппе.
Монетодържача беше последният под влиянието на Опонн и най-съдбоносният играч на бога. Дотук тя се беше справила добре с премахването на други потенциални играчи — хора като капитан Паран, сътрудник при това на адюнктата и следователно — слуга на императрицата. Плюс водача на Нокътя в Пейл, когото бе удушила. По пътя й към Мостоваците бяха отстранени и други, но само когато се наложеше.