Три от Хрътките започнаха да се боричкат над дървените трески — единственото, което бе останало от Хеърлок. Останалите четири, предвождани от Джиър, се обърнаха към Паран. Капитанът надигна меча и се присви за бой.
— Е, хайде. През мен — към бога, който ме използва, само веднъж да попадне отново това оръжие в ръцете на Близнаците. Хайде, Хрътки, нека напоим тази земя с кръв.
Зверовете се развърнаха в полукръг, с Джиър в центъра. Паран се усмихна широко. „Хайде, Джиър. Омръзна ми да ме използват и смъртта май вече не ме плаши. Хайде да свършваме.“
Нещо тежко го притисна надолу, сякаш ръка се бе протегнала от небето и се опитваше да го натика в земята. Хрътките се дръпнаха подплашени. Паран се олюля, останал без дъх, внезапна тъмнина стесни кръгозора му. Земята под него простена, прежълтелите треви полегнаха като стъпкани. След това натискът се вдигна и леден въздух отново изпълни дробовете му.
Капитанът се обърна.
— Стой настрана — каза му един висок чернокож среброкос мъж и пристъпи, и застана срещу Хрътките. Паран едва не изтърва меча си. Тайст Андий?
На гърба на мъжа беше привързан огромен двуръчен меч. Той стоеше пред Хрътките, без да посяга към оръжието. Вече и седемте се бяха подредили пред него, но пристъпваха нервно и го поглеждаха с боязън.
Тайст Андий погледна Паран и му каза на малазански:
— Не знам как си привлякъл вниманието на боговете, но не е било разумно.
— Май така и няма да ми дойде умът — отвърна капитанът.
Тайст Андий се усмихна.
— Значи двамата с теб си приличаме много, смъртни.
„Смъртни?“
Хрътките ръмжаха и се зъбеха. Тайст Андий ги изгледа, после заговори:
— Стига сте се месили. Хайде, Руд — обърна се той към една от Хрътките, мръснокафява, покрита с белези и жълтоока. — Вземи си глутницата и се махайте. Кажи на Сенкотрон, че няма да търпя намесата му. Моята битка с Малаз си е лична. Даруджистан не е за него.
Руд бе единствената Хрътка, която не изръмжа. Блестящите й очи пронизваха лицето на Тайст Андий.
Тайст Андий килна глава, после бавно се обърна към капитана и каза:
— Джиър иска смъртта ти.
— Това е цената за проявената от мен милост.
Тайст Андий вдигна вежда. Паран сви рамене.
— Виждаш ли й белега?
— Това е било грешката ти, смъртни. Трябва да довършваш, каквото си започнал.
— Следващия път. Сега какво правим?
— Засега, смъртни, мисълта да убият мен им се струва по-приемлива от това да убият теб.
— А имат ли шанс?
— Отговорът на това е виден в колебанието им, не мислиш ли, смъртни?
Хрътките нападнаха по-бързо от всичко, което Паран можеше да си представи. Същинска вихрушка връхлетя другия мъж и сърцето на Паран заби бясно. Капитанът отстъпи назад и един невидим юмрук от мрак се взриви зад очите му, придружен от грохота на огромни вериги и скърцането на грамадни дървени колелета. Той стисна очи от зашеметяващата болка, после отново ги отвори и видя, че битката е свършила. Тайст Андий държеше меча си с двете си ръце. Черното острие бе станало хлъзгаво от кръвта — кръв, която кипеше и бързо се превръщаше в пепел. Лъхна вятър и зимният му дъх прекоси полето на битката със стон, от който тревите потръпнаха.
Една Хрътка бе почти обезглавена, друга беше прерязана през широките гърди — не приличаше на смъртоносна рана, но очите на съществото, едното синьо, а другото — жълто, се взираха безжизнено към небето.
Руд изскимтя и останалите отстъпиха назад.
Паран усети в устата си вкус на кръв. Изплю я, след това вдигна ръка и опипа ушите си. И от тях се стичаше кръв. Болката в главата му намаляваше. Вдигна очи тъкмо когато Тайст Андий пристъпи и се взря в него. Прочел гибел в очите на непознатия, Паран отстъпи и надигна меча си, но усилието му отне цялата сила. Объркан и безпомощен, видя как Тайст Андий поклати глава.
— За миг си помислих, че… Не, вече не виждам нищо.
Паран примига да махне парещите сълзи от очите си, след което отри лицето си с ръка. Сепна се, щом видя, че сълзите по ръката му са с цвят на кръв.
— Ти току-що уби две Хрътки на Сянката!
— Другите се оттеглиха.
— Кой си ти?
Тайст Андий не отговори, вперил отново поглед в Хрътките.
Зад тях във въздуха се завихряше облак от сянка и се сгъстяваше в центъра. Миг след това се разсипа и на негово място вече стоеше черна, присвита, полупрозрачна фигура, с пъхнати в ръкавите ръце. Лицето под гуглата тънеше в сенки.
Тайст Андий сниши върха на меча си към земята.
— Бяха предупредени, Сенкотрон. Искам да се разберем за едно нещо. Сигурно ще ми се опреш, особено ако и Въжето се навърта наблизо. Но ти обещавам — ще се лее кръв, а и ще се намерят такива, които ще отмъстят за мен. Твоето съществуване, Сенкотрон, може да стане доста неудобно. Хайде, докато още не съм си изтървал нервите. Изтегли влиянието на своето селение от тукашните дела и ще спра дотук.