Лош късмет, усмихна се Серрат и зае по-удобна позиция на покрива. Подозираше, че са се движили през нощта. Колкото до криещата се долу жена, щеше да се наложи да я премахне. Всъщност едно замъгляващо заклинание и малко повечко сенки и тя много лесно щеше да може да заеме мястото на жената.
Другата жена, вътре с Монетодържача, изобщо нямаше да заподозре. Серрат кимна. Да, точно така щеше да го изиграе.
Но засега трябваше да изчака. Търпението винаги се възнаграждава.
— Е — каза Мурильо, докато оглеждаше тълпата, — тук ги няма. Което означава, че са с Мамът.
Круппе вдиша дълбоко задимения въздух.
— Ех, цивилизация. Круппе вярва, че преценката ти е точна, приятелю. Щом е така, спокойно можем да поотдъхнем тук, да пийнем и да хапнем за час-два. — След което влезе в гостилницата и закрачи към масата си.
Неколцина стари познайници, насядали на масата, прибраха халбите си и се заизвиняваха ухилени. Круппе им отвърна с поклон и с шумна въздишка се намести на обичайния си стол. Мурильо спря при тезгяха и поговори малко със Скърви, след което отиде при Круппе.
Контето изтупа прахта от ризата си, огледа със съжаление омачканите си от пътя дрехи и каза:
— Душата ми жадува за една хубава баня. Скърви е видял Ралик тук, говорел с някакъв непознат. Оттогава никой не го е виждал.
Круппе махна незаинтересовано с ръка и заяви:
— Ето, че милата Сълти пристига.
След малко на масата вече стоеше кана студена бира. Круппе изтри халбата си с копринената кърпа, после я напълни с пенливото питие.
— Не трябваше ли да докладваме на Барук? — попита Мурильо и изгледа приятеля си.
— Всичко с времето си — отвърна Круппе. — Първо трябва да се съвземем след тежките изпитания. Ами ако Круппе вземе, че си изгуби гласа по средата на въпросния доклад? Каква ще му е ползата на Барук тогаз? — Вдигна халбата си и отпи дълбоко.
Мурильо забарабани нервно по масата с пръсти, очите му не спираха да оглеждат тълпата. После и той наля халбата си.
— Та, след като вече знаеш с какво сме се захванали двамата с Ралик, какво смяташ да правиш по въпроса?
Круппе вдигна вежди.
— Кой, Круппе ли? Ами, само добро, разбира се. Навременна помощ и прочие. Няма нужда да кипим и да фучим, приятелю Мурильо, драги. Непременно продължете каквото сте намислили. Мислете за благоразумния Круппе като за една добра гувернантка.
— Дъх на Гуглата — простена Мурильо и завъртя очи. — Досега се оправяхме чудесно и без твоята помощ, Круппе. Най-доброто, което можеш да направиш за нас, е да не ни се пречкаш. Не се меси.
— И да оставя своите приятели на произвола на съдбата? Глупости!
Мурильо допи халбата си и стана.
— Аз се прибирам. Ти ако щеш, докладвай на Барук след седмица, все ми е едно. А когато Ралик разбере, че знаеш всичко за плановете ни, Круппе, не бих искал да съм на твое място.
Круппе махна пренебрежително с ръка.
— Виждаш ли Сълти ей там? На подноса й е вечерята на Круппе. Гадните ками на Ралик Ном и още по-гадният му нрав бледнеят пред това пиршество, което иде насам. Е, лека ти вечер тогаз, Мурильо. До утре.
Мурильо го изгледа и изръмжа сърдито:
— Лека ти вечер, Круппе.
Напусна кръчмата през кухненската врата. Щом излезе в задната уличка, към него пристъпи фигура. Мурильо се намръщи.
— Ралик, ти ли си?
— Не — отвърна загърнатата в сянка фигура. — Не бой се от мен, Мурильо. Имам съобщение за теб, от Змиорката. Наричай ме Трошача на кръгове. — Мъжът пристъпи още по-близо. — Съобщението е свързано със съветник Търбан Орр…
Ралик се придвижваше от покрив на покрив в тъмното. Нуждата от пълна тишина го бавеше много. С Оцелот нямаше да има разговори. Ралик очакваше, че ще има възможност да нанесе само един удар. Пропуснеше ли шанса си, магията на неговия водач на клан щеше да се окаже решаващ фактор. „Освен ако…“
Спря се и опипа кесийката. Преди години алхимикът Барук го беше възнаградил за добра работа с тази торбичка, пълна с червеникава прах. Барук беше обяснил свойствата й да убива магия, но Ралик досега се беше противил да се довери на прахта. Дали бе запазила качествата си толкова време? Щеше ли да надвие силата на Оцелот? Не се знаеше.
Добра се до ръба на един купол. Вдясно от него и отдолу се намираше източната крепостна стена на града. Отвъд нея се виждаше бледото сияние на село Уори. Убиецът подозираше, че Оцелот ще изчака пристигането на Кол при Портата Уори, скрит на един изстрел разстояние. По-добре да го убие, преди да е влязъл в града.