— Вашият взводен лечител още ли е жив, ефрейтор?
— Какво? Дали е жив? Да, жив е, защо? Какво е…
— Млъкни — отряза го Паран. — Слушай, войник. Доведи го тук. Веднага! Без въпроси. Това е заповед, ефрейтор! — Пусна ризата му. — Действай!
Калам за малко щеше да отдаде чест, но се усети навреме.
— Слушам, сър — прошепна той.
Паран изгледа навъсено гърба на ефрейтора, докато той не се скри зад вратата. После стана.
— Ханджия! — извика той, докато заобикаляше масата. — Черният ще се върне с още хора. Пратете ги в стаята на Кол на бегом. Разбрано?
Скърви кимна.
Паран закрачи към стълбите. Щом стигна до тях, погледна през рамо към меча.
— И никой да не пипа тоя меч — заповяда той и изгледа навъсено всички клиенти. Като че ли никой не беше склонен да му се противи. Капитанът кимна рязко и се заизкачва по стълбите.
На първия етаж тръгна по коридора до последната стая вдясно. Влезе, без да чука, и завари Сълти и някакъв местен доктор, седнали на единствената маса в стаята. Кол лежеше неподвижно в леглото, завит с одеяло.
Лекарят се надигна и каза с тънък, треперлив глас:
— Не е добре. Заразата се е разпространила много.
— Диша ли? — попита Паран.
— Да — отвърна лекарят. — Но няма да е задълго. Ако раната беше малко по-долу на крака, щях да мога да го отрежа. Но пък отровата е проникнала в цялото му тяло. Съжалявам.
— Излез — сряза го Паран.
Лекарят се поклони и се засуети, преди да си тръгне.
— Какво дължа за услугата — сети се капитанът.
Лекарят погледна намръщено към Сълти и каза:
— Ами, нищо, сър. Аз се провалих. — Излезе и тръшна вратата.
Сълти застана до капитана при леглото. Избърса лицето си с ръкав и погледна Кол, но не каза нищо. След няколко минути също излезе — не можеше да остане повече.
Паран намери едно столче и го придърпа до леглото. Седна и отпусна ръце на коленете си. Не беше сигурен колко е седял така, забил поглед в пода, но вратата, която се отвори рязко зад гърба му, го накара да скочи.
На прага стоеше брадат мъж с присвити студени сиви очи.
— Ти ли си Малът? — попита строго Паран.
Мъжът поклати глава и пристъпи в стаята. Зад него се появи Калам и още един мъж, който бързо закрачи към леглото.
— Аз съм сержант Уискиджак — каза брадатият мъж. — Простете за прямотата ми, сър, но какво, в името на Гуглата, търсите тук?
Без да обръща внимание на въпроса, Паран пристъпи до лекаря. Малът сложи ръка на вкоравените от съсирената кръв и гной превръзки и погледна ядосано капитана.
— Не ви ли замириса на гнило? Той е свършил. — После се намръщи и се наведе над Кол. — Не, почакайте… Проклятие, не мога да повярвам! — Лечителят извади отнякъде нож с форма на лъжица и свали превръзките. После започна да бърка в раната с върха на ножа. — Кълна се в милостта на Шеденул, някой е натъпкал това с билки! — Пъхна пръсти в раната.
Кол трепна и простена.
Малът се ухили.
— Ха, ще те бъде май, а? Добре. — Бръкна по-надълбоко. — Раната е стигнала почти до кокала! — ахна той. — Тези проклети треви са отровили костния му мозък. Кой, в името на Гуглата, е сложил това? — попита той и погледна обвиняващо Паран.
— Не знам — отвърна той.
— Добре — каза Малът, дръпна ръката си и я изтри в одеялото. — Сега всички се отдръпнете. Направете ми място. Само една минута да бяхме закъснели, капитане, и този човек щеше да крачи към Портата на Гуглата. — Опря ръка на гърдите на Кол и затвори очи. — И се радвайте, че съм толкова добър.
Паран тръгна към масата и махна с ръка на сержанта да го последва.
— Първо, адюнкта Лорн свърза ли се вече с вас?
Хладният поглед на Уискиджак беше достатъчно красноречив отговор.
— Добре. Значи съм пристигнал навреме. — Паран погледна Калам, който стоеше зад сержанта. — Вие сте подведени. Да, планът е бил да се завземе градът, но също така междувременно да бъдете убити.
Уискиджак вдигна ръка да го прекъсне.
— Един момент, сър. С Татърсейл ли се сетихте за това?
Паран затвори очи.
— Тя е… мъртва. Докато гонеше Хеърлок в равнината Риви, Тайсхрен я хвана. Намерението й беше да ви намери и да ви каже всичко, което ви казвам сега. Боя се, че не мога да се меря с нея като ваш съюзник, щом се появи адюнктата, но поне ще мога да ви подготвя донякъде.
— Не ми харесва идеята да ни помага един слуга на Опонн — намеси се Калам.
— Една доста авторитетна особа ме увери, че не съм слуга на Опонн — отвърна Паран. — Мечът долу обаче е негов инструмент. Вашият взводен магьосник би трябвало да може да го потвърди.