— Планът на адюнктата — напомни му Уискиджак и пръстите му нервно забарабаниха по масата.
— Няма да й е трудно да ви намери. В тази област тя има талант. Но се опасявам, че не тя е главната заплаха. С нея има един Т’лан Имасс. Може би задачата й е просто да го доведе до вас и после той да се заеме с останалото.
Калам изруга.
— Чантата, ефрейтор — каза Уискиджак.
Убиецът се намръщи, но взе оставената до вратата войнишка чанта за продоволствие и я сложи на масата.
Уискиджак извади от нея нещо, увито в тъмночервена коприна. Махна плата и откри две пожълтели кости от човешка ръка, до лакътя. Костите на лакътната става бяха свързани със зеленясала медна тел. Краищата на китките също бяха увити, но като крива дръжка на нож, зад която стърчеше назъбено острие.
— Какво е това? — попита капитанът. — Никога не съм виждал такова нещо.
— Щях да се изненадам, ако бяхте виждали — отвърна Уискиджак. — Още в дните на императора всеки от вътрешния кръг военни командири притежаваше едно от тези, плячката от една ограбена гробница на К’Чаин Че’Малле. — Стисна костите с двете си ръце. — До голяма степен това е източникът на успеха ни, капитане. — Надигна се и заби острието в масата.
От костите изригна ослепително бяла светлина, после се сви и закръжи като нишка между тях. Паран чу глас, който му беше добре познат.
— Вече започвах да се безпокоя, Уискиджак — избоботи Върховен юмрук Дужек.
— Неизбежно — отвърна сержантът и погледна намръщено Паран. — Малко имахме да докладваме… досега. Но трябва да знам какво е положението в Пейл, Върховен юмрук.
— Да опресниш, преди да ме залееш с лошите новини, нали? Много добре — каза Дужек. — Тайсхрен се върти в омагьосан кръг. Много беше нещастен, когато Белурдан загина заедно с Татърсейл. Още двама от Старата гвардия бяха пометени в едно жестоко нападение. Оттогава е изтерзан от въпроси. Що за игра играе Опонн? Дали наистина е имало сблъсък между Рицаря на Тъмнината и Сенкотрон? Дали куклата с въплътената в нея душа е отвлякла, изтезавала и след това убила един офицер на Нокътя в Натилог и какви истини е издал горкият човечец?
— Не знаем дали Хеърлок е направил това, Върховен юмрук.
— Вярвам ти, Уискиджак. Все едно, доста от плановете на императрицата наистина са разкрити и всъщност тя, изглежда, е убедена, че разформироването на моята армия ще ме върне отново под крилото й, за да може да ме озапти със заповед да поема командването на гарнизоните в Седемте града, като по този начин потуши с кръв назряващия бунт. Тук сериозно се е объркала — поне да беше обърнала внимание на донесенията на Ток-младши. Е… намеренията на Ласийн вече, изглежда, се осланят на адюнкта Лорн и на Онос Т’уулан. Те са се добрали до гробницата на джагъта, Уискиджак.
Малът дойде при тях и смаяният му поглед срещна изпълнените с не по-малко удивление очи на Калам. Явно дори те не знаеха колко добре информиран е сержантът им.
Дужек продължи:
— Черните моранти са готови за поход, но е само показно, колкото да ги разкараме от града. Та какво очакваме ли, приятелю? Равновесието на света е във вашите ръце, в Даруджистан. Ако Лорн и Онос Т’уулан успеят да пуснат Тирана да се развихри, можеш да си сигурен, че ти и твоят взвод сте в списъка на жертвите. По същество, ето каквото очакваш: готови сме да действаме. Самият Тайсхрен ще ускори събитията, като обяви за разформироването на Мостоваците — идиот с идиот. Е, чакам.
— Върховен юмрук — започна Уискиджак, — капитан Паран успя. Сега седи срещу мен на масата. Версията му е, че Опонн действа чрез меча си, не чрез него. — Погледна капитана в очите. — Аз му вярвам.
— Капитане? — обади се Дужек.
— Да, Върховен юмрук?
— Ток помогна ли ти?
Паран трепна.
— Той даде живота си за това, Върховен юмрук. Куклата Хеърлок ни направи засада, хвърли Ток в… в някакъв процеп или нещо такова.
Последва тишина, след което Дужек заговори дрезгаво:
— Неприятно ми е да го чуя, капитане. Повече, отколкото си представяш. Баща му… Все едно, достатъчно за това. Продължавай, Уискиджак.
— Все още нямаме успех в контакта с местната Гилдия на убийците, Върховен юмрук. Минирали сме пресечките обаче. Тази нощ ще обясня всичко на хората си. Остава въпросът какво да правя с капитан Паран.
— Ясно — отвърна Дужек. — Капитан Паран?
— Да, сър?
— Стигнахте ли до някакви заключения?
Паран погледна Уискиджак и каза:
— Да, сър. Така мисля.
— Е? Какъв е вашият избор, капитане?
Той прокара пръсти през косата си и се отпусна в стола.
— Върховен юмрук — бавно заговори Паран, — Тайсхрен уби Татърсейл. — „И се провали, но тази тайна ще я запазя за себе си.“ — Планът на адюнктата включваше да измени на думата си към мен и вероятно да убие и мен междувременно. Но, признавам, това стои на второ място в сравнение с извършеното от Тайсхрен. — Вдигна глава и срещна твърдия поглед на Уискиджак. — Татърсейл се погрижи за мен, и аз за нея след онази Хрътка. Това… това означаваше нещо, Върховен юмрук. — Изправи се. — И така, доколкото разбирам, намерението ви е да се опълчите на императрицата. Но след това какво? Можем ли да се противопоставим на стоте легиона на императрицата с нашите десет хиляди души? Нима ще обявим независимо кралство и ще чакаме императрицата да ни използва за назидание? Трябват ми повече подробности, Върховен юмрук, преди да реша дали да се присъединя към вас. Защото, сър, аз искам възмездие.