— Предметът, който търсите, се нарича Финнест. В него са събрани силите на Джагътския тиран. Сигурно най-добре може да се определи като кондензиран Лабиринт Омтоуз Феллак. Той ще открие липсата му едва след като се събуди и ще започне да го търси.
Лорн духна в изтръпналите си от студ пръсти и бавно пристъпи към трегера.
— А докато е мое притежание?
— Вашият отатаралски меч ще убива аурата му. Но не изцяло. Финнест не бива да остава задълго в ръцете ви, адюнкта.
Тя огледа предметите, пръснати по каменната повърхност. Имасецът се приближи до нея. Лорн вдигна някакъв прибран в кания нож, но го остави. В това нещо Туул не можеше да й помогне. Трябваше да разчита единствено на сетивата си, изострени от странното, непредсказуемо въздействие на Отатарал. Едно огледалце в рамка от еленов рог привлече очите й. Слюдената му повърхност беше покрита с тънка паяжина от скреж, но в същото време като че ли сияеше с вътрешна светлина. Тя посегна към него, но се поколеба. До огледалото, почти скрит под кристалния скреж, имаше малък кръгъл предмет. Лежеше върху парче кожа. Лорн се намръщи и го вдигна.
Щом ледената му обвивка се стопи, тя видя, че не е съвсем кръгъл. Изтърка почернялата му повърхност и го огледа внимателно.
— Според мен е жълъд — каза Туул.
Лорн кимна.
— И освен това е Финнест. — Погледът й обходи каменния купол. — Какъв странен избор.
Имасецът сви рамене — чу се подрънкване на мъртви кости.
— Джагътите са странен народ.
— Туул, те не са били много войнствени, нали? Имам предвид, преди вашата раса да е започнала да ги унищожава.
Имасецът не отговори веднага.
— Дори тогава — отвърна накрая той. — Същината бе в това да ги ядосаме, защото тогава те започнаха да унищожават безразборно, в това число себе си.
Лорн затвори за миг очи. После прибра Финнест в джоба си.
— Да се махаме оттук.
— Да, адюнкта. Тиранът вече се пробужда.
19.
— Не може така, Мийзи — каза Крокъс и разтърка очи да прогони съня. — Не можем просто да се крием тук цяла вечност.
— Вече е почти тъмно — каза Апсалар откъм прозореца.
Мийзи се наведе да провери резето на капака към стълбата.
— Отново ви местим, след дванайсетата камбана. Ирилта е долу, уточнява подробностите.
— Кой ги дава всички тези заповеди? — настоя Крокъс. — Намерихте ли най-после чичо Мамът?
— Успокой се, момче. — Мийзи се изправи. — Не, не сме намерили чичо ти. А заповедите идват от твоите пазители. Няма да отговарям на никакви въпроси кои са те, Крокъс, тъй че си ги спести.
Апсалар се обърна и каза на Мийзи:
— Приятелите ви нещо се забавиха. Да не би да се е случило нещо?
Мийзи извърна очи. Момичето беше рязко. Разбира се, Мийзи го беше разбрала още при първата им среща, а Черт го бе научил по най-неприятния начин.
— Не знам — призна тя. Наведе се и дръпна резето. — Двамата да стоите тук. — Тя погледна строго Крокъс. — Много ще се ядосам, ако направите някоя глупост. Разбрано?
Момчето я изгледа сърдито. Мийзи отвори капака и слезе по стълбата.
— Това го затвори след мен — каза тя отдолу, — и го заключи. Ще чакате тук, докато аз или Ирилта не се появим; разбрано?
— Да. — Крокъс отиде до квадратната дупка на пода и погледна надолу към Мийзи. — Разбрано — повтори той и тръшна капака. После заключи.
— Крокъс — попита Апсалар, — защо си убил онзи пазач?
За пръв път бяха сами, откакто влязоха в града. Крокъс въздъхна.
— Стана неволно. Не искам да говоря за това. — Отиде до задния прозорец. — Всички тези хора, дето се опитват да ме защитят… Това ме изнервя. Тук има нещо повече от някаква си заповед за арест. Кълна се в дъха на Гуглата, Гилдията на крадците обикновено се грижи за тези неща, нали затова взимат десетте процента от всяка работа, която свърша. Не, всичко това не се връзва, Апсалар. И — добави той, докато отваряше прозореца, — ми омръзна всички да ми казват какво да правя.
Тя отиде при него.
— Какво, махаме ли се оттук?
— Да. Вече е тъмно, тъй че ще тръгнем по покривите.
— Къде отиваме?
Крокъс се ухили.
— Измислил съм едно страхотно скривалище. Никой няма да ме намери, дори защитниците ми. Стигнем ли там, ще мога да правя каквото аз поискам.
Кафявите очи на Апсалар се взряха в лицето му и тя тихо попита:
— А ти какво искаш да направиш?
Той извърна глава и надигна прозореца.
— Искам да поговоря с Чалис Д’Арл. Очи в очи.