— Лицето ти е чисто, Ралик — каза Мурильо. — Все едно, ще ти дам кърпа. Поне ще изчистим засъхналата кръв.
— Дай ми първо огледало — каза Ралик.
Мурильо му даде едно от многото си огледала и Ралик намръщено заоглежда пребледнялото си отражение. Мурильо отбеляза сухо:
— Е, това изражение поне за мен го потвърждава.
— Какво потвърждава? — попита със застрашителен тон убиецът.
— Че си ти, Ралик. — Мурильо вдигна рамене. — Почини малко. Много кръв си загубил. Аз ще изляза да намеря тая Змиорка и да й кажа едно-друго.
— Знаеш ли кой е Змиорката?
Мурильо тръгна към вратата.
— Май се досещам. Ако можеш да вървиш, заключи тая врата след мен, нали?
Круппе отри челото си с подгизналата от пот кърпа.
— Круппе ви изреди всяка малка подробност най-малко хиляда пъти, майстор Барук — изхленчи той. — Няма ли да свърши най-после тая мъка? Погледнете през прозореца. Цял ден от живота на Круппе мина!
Алхимикът седеше, гледаше намръщено чехлите си и мърдаше пръстите на краката си, а минутите си течаха. Сякаш изобщо беше забравил за присъствието на Круппе в стаята и така беше вече цял час, колкото и да приказваше Круппе.
— Майстор Барук — отново подхвана Круппе, — може ли да си тръгне вече вашият покорен слуга? Той още не се е съвзел след ужасното пътуване през източните пустини. Прости благинки — печено овнешко, картофки, пържени подлучени морковчета, миди в масло и чесън, фурми, сирене и пушена лещанка, и една кана винце — да, те са завладели вече ума на Круппе повече от всичко друго. Каквито лишения изтърпя, целият му свят се е свил в коремеца му…
— През последната година — каза замислено Барук — един агент на Змиорката, представящ ми се като Трошача на кръгове, ми поднася жизненоважна информация, свързана с Градския съвет.
Устата на Круппе се затвори толкова силно, че зъбите му изтракаха.
— Във възможностите ми е, разбира се, без никакво усилие да разкрия самоличността на този Трошач на кръгове. Разполагам с десетки писма, написани от неговата ръка — само едно късче пергамент ще е достатъчно. — Очите на Барук се вдигнаха към полицата на камината. — И мисля да го направя. Трябва да поговоря с тази Змиорка. Стигнали сме до критична точка в живота на Даруджистан и трябва да знам какви са целите на Змиорката. Бихме могли да сключим здрав съюз, да си споделяме какво знаем и с общи усилия може би ще успеем да спасим живота на този град. Може би.
Круппе се окашля и отново отри челото си. После грижливо сгъна кърпата и я пъхна в ръкава си.
— Ако желаете да предадете такова съобщение — тихо каза той, — Круппе е готов да ви направи тази услуга.
Спокойният поглед на Барук бавно се върна на Круппе.
— Благодаря. Кога ще получа отговора?
— До тази вечер — каза Круппе.
— Чудесно. Признавам, че решението да компрометирам този Трошач на кръгове не ми е приятно. А това означава, че твоето предложение е най-доброто. Вече можеш да си тръгваш, Круппе.
Круппе кимна и стана.
— Е, до довечера тогаз, майстор Барук.
Кол спеше, а мъжете в стаята продължаваха дискусията. Малът каза, че раненият като нищо можел да не се събуди няколко дни, след като е стигнал толкова близо до Портата на Гуглата.
Паран беше отчаян. Нещо липсваше в обясненията на Уискиджак. Сапьорите бяха продължили с поставянето на мините и планът на Уискиджак дори и в този момент беше да ги взривят. Нещо повече, усилията да се свържат с Гилдията на убийците си оставаха, за да й предложат договор срещу истинските управители на Даруджистан. Тези факти трудно се вписваха в идеята за въстание, обхващащо целия континент. Всъщност не трябваше ли Дужек да направи точно обратното — да си потърси съюзници сред местните?
Докато сержантът продължаваше с описанието на предстоящите им действия, все повече неща се сглобяваха в ума на капитана и той започна да долавя схема. В един момент наруши настъпилата за момент тишина и се обърна към Уискиджак.
— Все още имате намерение да осакатите Даруджистан. Продължавах да мисля над това и сега смятам, че се досещам защо. — Той се вгледа в безизразното лице на сержанта. — Това, което целите, е да разпукате черупката на града и да го отворите широко. Хаос по улиците, обезглавено управление. Всички по-важни фигури излизат на повърхността и започват да се избиват едни други. До какво води това? — Паран се наведе над масата и изгледа твърдо сержанта. — Дужек разполага с армия от около десет хиляди, които всеки момент ще се вдигнат срещу империята. Поддържането на десет хиляди войници е скъпа работа. Настаняването им е още по-трудно. Дужек знае, че дните на Пейл са преброени. Каладън Бруд в момента се придвижва през равнината Риви. Ще нарушат ли морантите съюза? Може би ще предприемат свой ход? Тайсхрен е в Пейл — може би Едноръкия е в състояние да се справи с него, може би — не. Дотук схващам ли, сержант?