— Чакай малко — каза Мурильо, сграбчи Круппе за ръкава и го извърна към себе си. — Да си виждал Кол?
— Ами да, разбира се. Кол спи дълбок съживителен сън след големите си несгоди. Магически е бил изцерен, казва Сълти. От някакъв странник, при това. А пък самия Кол го довел друг странник, който намерил трети странник, който на свой ред довел пети странник в компанията на странника, който изцерил Кол. И тъй нататък, приятелю Мурильо. Странни работи, м-да. Е, Круппе трябва да тръгва веч. Довиждане, приятелю…
— Още не — изръмжа Мурильо и се огледа. Улицата беше пуста. Той се наведе към приятеля си. — Разбрах някои неща, Круппе. Трошача на кръгове, който се свърза с мен, подреди всичко в главата ми. Знам кой си.
— Аааай! — извика Круппе и се дръпна. — Е, няма да го отричам тогаз! Истина е, Мурильо, Круппе е самата лейди Симтал, хитро предрешена.
— А, тоя път не! Няма да ме разсееш. Ти си Змиорката, Круппе. Цялото това дърдорене, тая история с потящото се кротко мишле е само игра, нали? Сложил си половината град в джоба си, Змиорко.
Ококорил очи, Круппе измъкна кърпата си от ръкава и отри чело. После я усука да изцеди потта; по камъните закапаха капки, потекоха като истински порой.
Мурильо се изсмя.
— Само без фокуси, Круппе. Познаваме се не от вчера, нали? Виждал съм те да правиш магии. Всички изигра, но не и мен. Няма обаче да кажа на никого. За това не се безпокой. — Той се усмихна. — Макар че, ако не си го признаеш веднага, може и да се ядосам.
Круппе въздъхна и прибра кърпата в ръкава си.
— Ядосването е нежелателно — каза той, махна с ръка и размърда пръсти.
Мурильо примигна замаян. Потърка челото си и се намръщи. За какво си бяха говорили току-що? Едва ли за нещо много важно.
— Благодаря ти за маските, приятелю. Сигурен съм, че ще свършат работа. — После се намръщи. Какви ги говореше? Не беше дори ядосан, че Круппе се е досетил за всичко; нито че дебелият дребосък щеше да присъства на празненството. Колко странно! — Хубаво е, че Кол е добре, нали? Е — изломоти той, — я да се връщам аз да видя как е Ралик.
Круппе се усмихна и кимна.
— Сбогом до празненството, тогаз, Мурильо, най-добър и най-скъп приятел на Круппе.
— Лека нощ — отвърна Мурильо, обърна се и тръгна натам, откъдето бе дошъл. Трябваше да се наспи. Всички тези безсънни нощи го бяха изтощили. Това беше проблемът. — Разбира се — измърмори си той и продължи.
Барук гледаше изпъналия се в креслото срещу него Тайст Андий с помръкнало лице.
— Не мисля, че идеята е много добра, Рейк.
Лордът вдигна вежди.
— Доколкото разбирам от тези неща, събитията изискват носене на маски — каза той с лека усмивка. — Боиш се, че имам лош вкус ли?
— Не се съмнявам, че костюмът ти ще е подходящ — сопна се Барук. — Особено ако избереш костюм на пълководец Тайст Андий. Това, което ме безпокои, е Съветът. Те не са глупаци.
— Щях да се изненадам, ако бяха — каза Рейк. — Всъщност бих се радвал, ако ми посочиш умниците. Не допускам, че ще опровергаеш подозрението ми, че в Съвета има такива, които се стремят да отъпчат пътя на императрицата — срещу определена цена, разбира се. Благородници, замесени в едрата търговия, на които лигите им текат при перспективата за имперския пазар. Греша ли, Барук?
— Не — призна тихо алхимикът. — Но това го държим под контрол.
— Ах, да. Което ми напомня за другата причина да искам да присъствам на това празненство у лейди Симтал. Както каза, най-силните фигури на града ще бъдат там. Предполагам, това включва и маговете във вашия Т’орруд Кабал?
— Някои ще присъстват — отстъпи Барук. — Но съм длъжен да те предупредя, Аномандър Рейк, вашите битки с Гилдията на убийците накараха мнозина от тях да се разкаят за нашия съюз. Най-малкото няма да се зарадват на присъствието ти.
Рейк се усмихна отново.
— Дотолкова, че да разкрият своето тайно общество на членовете на Съвета? Едва ли. — Той стана с плавно движение от креслото си. — Все пак бих искал да присъствам на това празненство. Моят народ няма никакъв вкус към светски събития. Понякога това сурово ежедневие ми досажда.
Барук го изгледа съсредоточено.
— Подозираш, че ще има сливане, нали? Злокобно събиране на сили, като железни стружки, привлечени от магнит?
— При такова струпване на сила на едно място — призна Рейк, — напълно е възможно. Бих предпочел да съм подръка при подобни обстоятелства. — Очите му задържаха погледа на Барук, а цветът им преля от тъмнозелено в кехлибарено. — Освен това, ако събитието е наистина толкова популярно, колкото твърдиш, то агентите на империята в града ще знаят за него. Ако пожелаят да изтръгнат сърцето на Даруджистан, едва ли ще им се удаде по-удобна възможност.