— Какъв смисъл? — оплака се Берът. — Той само дава заповедите и нищо не го интересува.
Трошачът на кръгове се загледа към улицата, все едно че премисляше нещо, после сложи ръка на рамото на стария страж и го погледна в очите.
— Виж, аз семейство нямам. За мен тоя ден си е като всеки друг. Ще го изкарам вместо теб, Берът. Другия път, като поискам почивка, обаче ще ми го върнеш.
Очите на стария мъж светнаха от искрена радост.
— Нерруз да те благослови — рече той и се ухили. — Готово, приятел. Ей, та аз дори името ти не знам.
Трошачът на кръгове се усмихна и му го каза.
Веселието се вихреше повече по улиците, затова кръчмата на Куип беше почти празна. Адюнкта Лорн спря за миг на прага. До слуха й достигнаха няколко гласа и трополене на дървени карти.
Тя пристъпи в ниското помещение. От ъгъла я изгледа някаква раздърпана жена. До отсрещната стена имаше маса, на която седяха трима души. На светлината на лампата сред локвичките разлята бира проблясваха древни монети. Мъжете държаха карти.
Мъжът с гръб към стената, с обгоряла кожена шапка на главата, вдигна очи, срещна погледа на Лорн и й махна към празния стол.
— Заповядайте, адюнкта. Елате да се включите в играта.
Лорн примигна и скри стъписването си, като сви рамене.
— Не играя на комар. — И седна на паянтовия стол.
Мъжът огледа картите си.
— Нямах предвид това.
Тоя, дето седеше вляво от него, измърмори:
— Хедж има предвид нова игра.
Тя се обърна и го изгледа. Мършав, нисък и със здрави китки.
— А твоето име, боец? — попита тихо Лорн.
— Фидлър. Тоя, дето губи в момента, е Малът. Очаквахме ви.
— Разбрах — сухо каза Лорн и отпусна гръб в стола. — Разузнаването ви ме впечатли, господа. Сержантът да е наблизо?
— Обикаля по задачи — каза Фидлър. — След десетина минути трябва да се появи. Взели сме задната стая в тоя миши капан. Точно срещу вътрешната стена.
Хедж добави:
— Двамата с Фид я прокопахме проклетата стена, цели седем стъпки е дебела в основата. Има една изоставена къща откъм страната на Дару. — Ухили се. — Това ни е задната врата.
— Значи вие сте сапьорите. А Малът? Той е лечителят, нали?
Малът кимна, без да откъсва поглед от картите си.
— Айде, Фидлър. Играта е твоя. Да ти чуем следващото правило.
Фидлър се наведе над масата.
— Рицарят на дома Мрак е козът — рече той. — Той отваря също така. Освен ако не държиш Девата на Смърт. Ако я имаш, можеш да отвориш с половин миза и да удвоиш, ако спечелиш ръката.
Малът тресна на масата Девата на Смърт и подхвърли една монета.
— Давай да я извъртим тогаз.
Лорн се загледа в странната игра. Тези мъже използваха Драконова колода. Смайващо. Фидлър измисляше правилата в хода на самата игра и въпреки това тя виждаше как картите се подреждат в шаблон върху масата. Веждите й се свъсиха замислено.
— Пускаш Хрътката да тръгне — каза Фидлър и посочи последната карта, поставена от Малът на масата. — Рицарят на Мрака е близо, усещам го.
— А тая скапана Дева на Смъртта за к’во беше? — измърмори лечителят.
— Тя е стиснала зъби. Виж, Въжето е извън картинката, нали? — Фидлър сложи още една карта на масата. — А това е самото копеле Драконът, мечът му дими и е черен като безлунна нощ. Ей затуй офейка Хрътката.
— Чакай малко — извика Хедж и тресна една карта върху Рицаря на Мрака. — Каза, че Капитанът на Светлината се надига, нали?
Фидлър изгледа съсредоточено подредената фигура.
— Той е прав, Малът. Двамата автоматично слагаме по две монети. Тоя Капитан вече танцува над сянката на Рицаря…
— Извинете — каза високо Лорн. Тримата я погледнаха. — Ти Талант ли си, Фидлър? Редно ли е да използвате Колодата?
Фидлър се намръщи.
— Не е ваша работа, адюнкта. Ние от години си играем това и никой не ни е замерил с кама досега. Ако искате да се включите, просто кажете. Ето, давам ви първа карта.
И докато успее да възрази, той постави карта пред нея, с лице нагоре. Тя зяпна рисунката.
— Е, не е ли странно? — отбеляза Фидлър. — Тронът, обърнат. Дължите ни по десет жълтици на всеки — едногодишната заплата на всички ни, адско съвпадение.
Хедж изсумтя.
— Освен това е и имперското обезщетение, дето го плащат, когато се потвърди, че някой от нас е умрял. Много благодаря, Фид.
— Взимай си парите и млъквай — скастри го Фидлър. — Още не сме умрели.
— Ама аз имам още една карта — каза Малът.
Фидлър завъртя очи.
— Добре де, дай да я видим проклетата ти карта.
Лечителят я постави на масата.
— Глобус. — Фидлър се изсмя. — Вярна преценка и справедливост. Ей това му се вика край на тая игра.