Тя долови предизвикателството в тона му. Ако беше помислила по-рано, щеше да съобрази, че титлата й не може да сплаши този човек. Беше стоял до Дасем Ълтър, обсъждал бе тактика с Меча на империята в разгара на битката. И изглежда, понижението в сержант не беше прекършило този мъж — това поне беше разбрала от мнението на войската в Пейл за Мостоваците. Нямаше да се поколебае да оспори всяка нейна заповед, ако намереше основание.
— Планът ви е добър — заяви тя. — Кое е имението?
— На някаква жена, казва се лейди Симтал. Фамилното име не знам, но изглежда, всички тук я познават. Разправят, че била голяма хубавица, с влияние в Градския съвет.
— Добре — каза Лорн и оправи наметалото си. — Ще се върна след два часа, сержант. Трябва да уредя и някои други неща. Гледайте всичко да е готово — в това число и процедурата с взривовете. Ако не ви наемат, трябва да измислим друг начин да се явим на това празненство. — Тръгна към вратата, без да го гледа.
— Адюнкта?
Лорн се обърна.
Уискиджак отиде до задната стена и дръпна опърпаната завеса.
— Този тунел излиза в друга къща. Оттам можете да излезете в квартал Дару.
— Не е необходимо. — Снизходителният му тон я подразни.
Веднага щом тя излезе, Бързия Бен се измъкна от тунела и измърмори:
— По дяволите, сержант! За малко щеше да ми я натресеш!
— Няма начин — отбеляза Уискиджак. — Всъщност постарах се да я откажа. Нещо от Калам?
Бързия Бен закрачи из малкото помещение.
— Все още не. Но скоро ще му се изчерпи търпението. — Обърна се към сержанта. — Е? Мислиш ли, че е изиграна?
— Изиграна? — Уискиджак се изсмя. — Сбъркахме я.
— Паран каза, че може да изтърве нещо. Изтърва ли?
— Все още не.
— Става напечено, сержант, кълна се в Гуглата.
Другата врата се отвори и влезе Тротс, озъбен в нещо средно между усмивка и гримаса.
— Успя ли? — попита Уискиджак.
Тротс кимна.
Беше късен следобед. Крокъс и Апсалар чакаха на площадката на кулата. От време на време надничаха от ръба, за да видят уличните празненства. В тълпите долу се долавяше нещо налудничаво, сякаш танцуваха и се смееха на ръба на отчаянието. Въпреки радостта от настъпващата пролет, сянката на империята Малазан бе надвиснала над всичко. Всъщност, с висящия на юг Лунен къс, мястото на Даруджистан между двете велики сили беше явно за всички.
— Странно — измърмори Крокъс, загледан в движещите се като кипнали реки по улиците човешки тълпи, — Даруджистан изглежда някак смален. Почти незабележим.
— На мен ми се струва огромен — каза Апсалар. — Един от най-големите градове, които съм виждала. Голям е колкото Унта, според мен.
Той я зяпна. Тя често казваше странни неща, които не подхождаха много на момиче от малко рибарско селце.
— Унта. Това е столицата на империята, нали?
Тя се намръщи и това сякаш малко я състари.
— Да. Само че никога не съм била там.
— Е как тогава можеш да знаеш колко е голяма?
— И аз не знам, Крокъс.
Обсебване, беше казал Кол. Две памети се сражаваха в ума на тази млада жена и войната между тях ставаше все по-тежка. Крокъс се зачуди дали най-после Мамът се е върнал. За миг почти съжали, че бяха избягали от Мийзи и Ирилта. Но побърза да насочи мислите си към това, което предстоеше. Седна на платформата и се облегна на ниската стена. И зяпна трупа на убиеца. Кръвта бе почерняла от горещото слънце. По пода до стълбището се виждаха засъхнали капки. Явно онзи, който го бе убил, също е бил ранен. И въпреки това Крокъс не се чувстваше в опасност тук, макар и да не знаеше защо.
Като за изоставена камбанария, това място бе станало свидетел на доста драми напоследък.
— Да се стъмни ли чакаме? — попита Апсалар.
Крокъс кимна.
— И тогава ще намерим тази Чалис?
— Точно така. Д’Арл ще бъдат на празненството на лейди Симтал. Сигурен съм. Имението има огромна градина, почти гора. Стига чак до задната градска стена. Влизането няма да е трудно.
— Но няма ли да те забележат?
— Ще съм облечен като крадец. Всички ще носят костюми. Освен това там ще има стотици хора. Може да ми отнеме час-два, но ще я намеря.
— И после?
— Ще измисля нещо — каза Крокъс.
Апсалар изпъна крака на камъните и скръсти ръце.
— А от мен се очаква да се крия в храстите, така ли?
Той сви рамене.
— Може би чичо Мамът ще е там. Тогава всичко ще се уреди наведнъж.
— Защо?
— Защото така каза Кол — сопна се Крокъс. Какво, да й обяснява, че е била обсебена кой знае от кого? — Ще измислим начин да те върнем вкъщи — обясни й той, вече по-кротко. — Ти това искаш, нали?