Орр сви рамене.
— Маскиран е. Откъде да знам?
— Колко души познавате, Търбан, които да са седем стъпки високи и да носят двуръчен меч на гърба? — Примижа към новодошлите. — Тази бяла коса… смятате ли, че е част от маската?
Съветникът не отговори. Само изгледа слизащия зад непознатия Барук. Маската на алхимика бе проста, вярно, инкрустирана със сребро, но едва прикриваща очите. Очевидно отхвърляне на всякаква двойственост. Търбан Орр изпъшка — най-после разбра, че подозренията му за влиянието и властта на алхимика са верни. Погледът му се върна на непознатия. Маската му изобразяваше черен дракон, лъскаво черна и със сребърни контури; изражението на дракона изглеждаше някак… лукаво.
— Е? — настоя лейди Симтал. — Цяла нощ ли ще стоим тук? А жена ви къде е, впрочем?
— Болна е — отвърна той разсеяно й се усмихна. — Дали да не се представим на госта на алхимика? Между другото, изказах ли вече комплиментите си за костюма ви, мадам?
— Не сте.
— Черната пантера ви отива, милейди.
— Разбира се, че ми отива — отвърна тя сприхаво, докато Барук и гостът му се приближаваха към тях по каменната алея. Пусна ръката му и пристъпи към тях. — Добър вечер, алхимик Барук. Добре сте дошли — добави Симтал към маскирания като черен дракон мъж. — Представянето ви е смайващо. Познаваме ли се?
— Добър вечер, лейди Симтал — отвърна с поклон Барук. — Добър вечер, съветник Търбан Орр. Позволете да ви представя… — поколеба се, но Тайст Андий беше твърд по този въпрос — лорд Аномандър Рейк, гост на Даруджистан. — Алхимикът изчака да види реакцията на съветника.
Търбан Орр кимна сдържано.
— От името на Градския съвет сте добре дошъл, лорд Аномандър Рейк.
Барук въздъхна. Аномандър Рейк, име, познато на поети и книжници, но не и на съветници, явно.
Орр продължи:
— Щом сте лорд, предполагам, че титлата е свързана със земя? — За малко да отстъпи назад, когато драконовата маска се извърна към него. Две тъмносини очи се приковаха в неговите.
— Земя ли? О, да, съветник, имам титла. Само че титлата ми е почетна, дадена ми е от моя народ. — Рейк погледна над рамото на Орр към помещението зад широко разтворените врати. — Лейди, празничната вечер, изглежда, вече е започнала.
— Да. — Тя се засмя. — Хайде, да се включим в празненствата.
Барук отново въздъхна с облекчение.
Мурильо бе длъжен да признае, че избраната от Круппе маска му стои идеално. Въпреки безпокойството си усети, че неволно се хили под пернатата маска на паун. Стоеше пред отворената врата към вътрешния двор и градината, с бокал леко вино в едната ръка; другата му ръка бе пъхната под колана.
Ралик се беше облегнал на стената до него, скръстил ръце. Неговата маска беше на катлински тигър, стилизирана така, че да наподобява образа на бог Трейк. Мурильо знаеше, че убиецът е отпуснал тежестта си на стената по-скоро от умора, отколкото от леност. И отново се зачуди дали работата няма да падне върху неговите плещи. Изведнъж убиецът се стегна и се взря във входа срещу тях.
Мурильо се надигна на пръсти, за да види. Ето го там, ястреба.
— Да, това е Търбан Орр — прошепна той. — С кои е?
— Със Симтал — изръмжа Ралик. — И с Барук, и с някакъв чудовищен тип с драконова маска… въоръжен.
— С Барук? — Мурильо се изсмя нервно. — Дано да не ни познае. Само за секунда ще сглоби всичко.
— Все едно — отвърна Ралик. — Няма да ни спре.
— Може и да си прав. — След което Мурильо изтърва чашата си. — Кълна се в морните стъпки на Гуглата!
Ралик изсъска през зъби.
— Проклятие! Виж го само! Тръгва право към тях!
Лейди Симтал и Търбан Орр се извиниха и оставиха за малко Барук и Рейк сами. Около тях се движеха хора, някои кимаха почтително на Барук, но всички се държаха на разстояние. Цялата тълпа се струпа около Симтал в подножието на витото стълбище и всички я заразпитваха нетърпеливо за Аномандър Рейк.
Към Барук и спътника му се приближаваше някакъв тип. Нисък, закръглен, облечен в изтъркано червено палто, стиснал мазни сладкиши в двете си ръце, мъж с маска на херувим; отворените му червени устни бяха оплескани с трохи и крем. Пътят му към тях се натъкваше на препятствие след препятствие и шишкото ги преодоляваше, като се кланяше и мърмореше извинения при всеки завой и извивка.
Рейк явно го беше забелязал, защото каза:
— Изглежда нетърпелив, а?
Барук се изкиска.
— Работил е за мен. А и аз съм работил за него. Аномандър Рейк, виждаш пред себе си онзи, когото наричат Змиорката. Той е супершпионинът на Даруджистан.
— Шегуваш ли се?
— Не.
Круппе стигна до тях задъхан.
— Майстор Барук! Каква изненада, че ви виждам! — Херувимското лице огледа Рейк от глава до пети. — Косата е изключителна, сър. Превъзходна. Казвам се Круппе. Круппе Първи.