— Не чакам никого — каза Ралик Ном. — Най-малкото фукльо, който се прави на мъж. Ако ти стиска за дуел, да го направим сега и да не си губим времето в празни приказки.
Разтреперан от гняв, Търбан Орр отстъпи, погледна непознатия в очите и попита:
— Как се казваш?
— Не си достоен да чуеш името ми, съветник.
Търбан Орр вдигна ръце и се обърна към тълпата.
— Чуйте ме, гости! Неочаквано забавление за всички вас! — Разговорите замлъкнаха и всички се извърнаха към съветника. Той продължи: — Някакъв си глупак предизвика честта ми, приятели. А кога е позволявал Търбан Орр подобно оскърбление?
— Дуел! — извика някой възбудено.
Орр посочи Ралик Ном.
— Този мъж, толкова дързък, че да носи лика на Трейк, скоро ще е мъртъв. Вижте го сега, приятели, както той ви гледа — и знайте, че той вече е мъртъв.
— Я стига си дрънкал — изръмжа Ралик.
Съветникът смъкна маската от лицето си и се видя студената му усмивка.
— Ако можех да те убия хиляда пъти — каза той, — нямаше да ми стигне. Ще трябва да се задоволя само с веднъж.
Ралик свали маската си и я хвърли на пътеката на стълбите. Изгледа Търбан Орр с безстрастни, тъмни очи.
— Свърши ли с правенето на вятър, съветник?
— Без маска и все пак непознат — намръщи се Орр. — Така да бъде. Намерете си секундант. — Хрумна му нещо, обърна се към тълпата и затърси с поглед. Някъде в дъното забеляза маската, която търсеше — маска на вълк. Изборът му на секундант можеше да му донесе политически облаги, стига мъжът да приемеше. А и в тази тълпа щеше да е глупак да откаже на Орр. — Колкото до мен — заяви той високо, — ще го приема като висока чест, ако съветник Истрайсиън Д’Арл приеме да бъде мой секундант.
Вълкът зяпна. До него стояха две жени, едната почти момиче. Съпругата на Д’Арл беше облечена като забулена жена от Калоуз, докато момичето бе избрало — много дръзко — оскъдното облекло на баргастка девица-воин.
— Честта е за мен — избоботи Истрайсиън според ритуала и пристъпи напред.
Чувство на триумф обзе Търбан Орр. Спечелването на най-могъщия му враг в Съвета беше нещо, което щеше да хвърли в паника половината присъстващи съветници. Крайно доволен от сполучливия си ход, той се обърна към безименния си противник.
— А вашият секундант?
В залата настъпи тишина.
— Нямам много време — промълви лейди Симтал. — В края на краищата, като домакиня на това празненство…
— Е твое задължение — промърмори мъжът пред нея — да задоволиш гостите си. — Посегна с ръка и отметна кичура коса от челото й. — А това е нещо, което съм сигурен, че можеш да направиш, и то добре.
Тя се усмихна и пристъпи към вратата. Дръпна резето и отново се обърна към мъжа.
— Половин час, може би.
Мъжът отиде до леглото й хвърли ръкавиците си.
— Убеден съм, че тези трийсет минути ще са наистина приятни, всяка — повече от предишната.
Лейди Симтал пристъпи към него.
— Предполагам — прошепна тя, след като го прегърна и придърпа лицето му към устните си, — че вече нямаш друг избор, освен да кажеш на вдовицата Лим тъжната новина. — Докосна устните му със своите и езикът й пробяга по брадичката му.
— Ммм? Каква тъжна новина?
— О, че си си намерил много по-добра любовница, разбира се. — Езикът й стигна до ухото му. Изведнъж тя се отдръпна и го погледна в очите. — Чу ли?
Той я прегърна и я привлече към себе си.
— Какво да чуя?
— Колко тихо стана изведнъж долу. Май трябва да…
— Излезли са в градината, несъмнено — увери я мъжът. — Минутите текат, мадам.
Тя се поколеба, но допусна грешката да му позволи да притисне тялото си в нейното. Очите й се разшириха и дъхът й се учести.
— Ах — прошепна тя, — но какво правим все още в тези дрехи?
— Добър въпрос — изръмжа Мурильо и двамата се смъкнаха в леглото.
В тишината, последвала въпроса на Търбан Орр, Барук усети, че е готов да пристъпи напред. Макар много добре да знаеше какво предстои, все пак изпита непреодолимо желание да го направи. Ралик Ном беше дошъл тук, за да поправи една ужасна несправедливост. Нещо повече, той бе негов приятел, по-близък дори от Круппе или Мурильо — и въпреки професията си, почтен човек. А Търбан Орр беше последната връзка на лейди Симтал към същинската власт. Ако Ралик го убиеше, тя щеше да претърпи поражение.
Връщането на Кол в Съвета беше нещо, което Барук и маговете на Т’орруд желаеха с цяло сърце. А смъртта на Търбан Орр щеше да е огромно облекчение. От този дуел зависеше много повече, отколкото можеше да си представи Ралик. Алхимикът оправи халата си и пое дълбоко дъх.