Контактът последва незабавно. Гробовният глас на Върховен юмрук Дужек изпълни стаята:
— Крайно време беше, Уискиджак! И не си прави труда да ми разправяш за Властелина на Галайн — Тайсхрен е в кома от събитието, или нещо такова. Всички в щаба чуха врясъците му. Много ясно, че Аномандър Рейк е ликвидирал звяра. Друго какво?
Уискиджак погледна към Паран и той му кимна.
— Играта на адюнкта Лорн се провали — заговори сержантът. — Мъртва е. Прибрахме тялото й. Пресечките остават минирани — не ги взривяваме, Върховен юмрук, защото вероятно ще отворят каверните с газ под града и ще изпепелят всички ни. Така че… — Той вдиша дълбоко, усетил боцкане в крака си — Малът беше направил каквото можеше, и то бе много, но малко все пак беше останало и го караше да се чувства уязвим. — Така че — тихо повтори той, — ние се оттегляме, Върховен юмрук.
Дужек помълча малко, след което изпъшка.
— Проблеми, Уискиджак. Първо, май ще загубим Пейл. Както подозирах, Каладън Бруд е оставил Пурпурната гвардия да се отправя на север и дойде тук с неговите Тайст Андий. Води и риви, както и баргастите на Джорик, които наскоро сдъвкаха Златните моранти. Второ, става все по-лошо. — Върховният юмрук шумно преглътна. — Седемте града до една седмица вероятно ще се вдигнат на открито въстание. Императрицата го знае. Някакъв Нокът от Дженабарис пристигна преди половин час, търсеше Тайсхрен. Хората ми са го хванали. Уискиджак, той носеше писмо от императрицата за Тайсхрен. Обявен съм извън закона. Официално е и Тайсхрен трябваше да ме арестува и да ме екзекутира. Вече сме сами за себе си, приятелю.
В стаята се възцари тишина. Уискиджак затвори за миг очи.
— Разбрано, Върховен юмрук. Е, кога тръгвате?
— Изглежда, Черните моранти са с нас… не питай защо. Както и да е, утре заранта имам преговори с Каладън Бруд и Каллор. Подозирам, че това ще реши нещата. Или ще ни оставят да си тръгнем, или ще ни избият и ще вземат Пейл. Всичко зависи от това какво знае той за Пророка на Панион.
— Ние имаме среща с няколко Черни моранти след два дни, Върховен юмрук — каза Уискиджак. — Чудя се дали са се досетили какво става, когато се уговорихме. Все едно, те ще ни докарат при вас, където и да сте.
— Не — отвърна Дужек. — Ние може да сме под обсада. Черните ще ви стоварят в равнината Катлин. Заповедите им по този въпрос са изрични, но можете да се опитате да ги отмените.
Сержантът отвърна с гримаса. Ще ги отменят друг път.
— Значи равнината Катлин. Това само означава, че ще ни отнеме повече време, докато се доберем до вас, сър.
Сиянието, обкръжаващо двете кости, леко примига и от другия край на разговора се чу „думм“. Фидлър се изкиска. Дужек току-що беше ударил с юмрук по масата.
Уискиджак изгледа свирепо сапьора.
— Капитан Паран? — ревна Дужек.
— Аз, Върховен юмрук — отговори уставно капитанът и пристъпи крачка напред.
— Това, което ще кажа, е за Уискиджак, но искам да го чуете, капитане.
— Слушам.
— Сержант, ако желаете да бъдете в моята армия, ще трябва бързо да свикнете с новия ред. Първо, поставям Мостоваците под командата на капитан Паран. Второ, вие не сте повече сержант, Уискиджак. От този момент вие сте първият ми помощник-командир, а това означава отговорности. Не искам да ми се мяркате около Пейл. И знаете, че съм прав, в името на Гуглата. Капитан Паран?
— Да?
— Взводът на Уискиджак си е спечелил правото да се оттегли от служба. Ясно? Ако някой от тях предпочете да остане в строя, чудесно. Но не желая никакви наказания в случай, че предпочетат друго. Вярвам, че съм ясен дотук.
— Тъй вярно, Върховен юмрук.
— А между двете назначения на Уискиджак — продължи Дужек категорично, — той просто е дошъл за ездата, ако ме разбирате, капитане.
Паран се усмихна.
— Разбирам.
— Значи, Черните моранти ще са запознати със случката, когато дойдат да ви вземат, така че вървете с тях.
— Слушам, Върховен юмрук.
Дужек изръмжа:
— Някакви въпроси, Уискиджак?
— Нямам — отвърна унило побелелият ветеран.
— Много добре. Надявам се да се чуем скоро.
Сиянието около костите угасна.
Капитан Паран се обърна към войниците и ги изгледа един по един. „Те са моята част. Без тях нямаше да се справя.“
— Така — заговори мрачно той. — Кой е готов да бъде обявен извън закона, да го числят за един от бунтовниците на Дужек?
Тротс стана пръв, оголил зъби. Последваха го Бързия Бен, Хедж и Малът.