Само Барук можеше да различи аурата на илюзия, обкръжила черното ловно куче, изтегнало се на постелката пред камината. Алхимикът се усмихна и посочи един стол.
— Моля, разполагайте се, съветник.
— Извинявам се, че ви притесних толкова късно — каза Орр, след като се намести на плюшения стол. Барук седна срещу него, Старата остана между двамата. — Казват — продължи Орр, — че алхимията цъфти най-добре в дълбок мрак.
— Поради което заложихте, че ще съм буден — каза Барук. — Съвсем уместен залог, съветник. Е, с какво мога да ви бъда полезен?
Орр се пресегна да потупа Старата по главата. Барук извърна глава настрана, за да не се разсмее.
— Съветът ще гласува след два дни — каза Орр. — С прокламация за неутралитет, с която се стремим да избегнем войната с Малазан — така поне вярваме, но има някои в Съвета, които са против. Гордостта ги е направила войнствени и неразумни.
— Като всички нас — промърмори Барук.
Орр се намръщи.
— Подкрепата на магьосниците на Даруджистан би помогнала много на каузата ни.
— Внимавай — изръмжа Старата. — Този човек вече опипва сериозно.
Орр изгледа кучето.
— Навехнат крак — каза Барук. — Не му обръщайте внимание. — Алхимикът се отпусна в стола си и дръпна една разбридана нишка от халата си. — Признавам с известно смущение, съветник, че изглежда, допускате неща, които не мога да подкрепя. — Барук разпери ръце и погледна Орр в очите. — Първо, магьосниците на Даруджистан. Можете да пропътувате Десетте свята и няма да намерите по-злобна и дивашка пасмина от тях. О, не твърдя, че всички са такива — има някои, чийто единствен интерес, по-скоро — мания — се свежда до изучаването на собствения им занаят. Носовете им са заровени в книгите от толкова време, че не могат дори да ви кажат в кой век сме. За останалите дърленето е единственото истинско удоволствие в живота.
На тънките устни на Орр се появи усмивка.
— Но — каза той с лукав блясък в тъмните очи — всички те признават едно нещо.
— О? И кое е то, съветник?
— Властта. Всички сме наясно с вашето влияние сред градските магове, Барук. Само думата ви ще привлече и други.
— Поласкан съм, ако смятате така — отвърна Барук. — За жалост, тъкмо в това се крие второто ви погрешно предположение. Дори да притежавах такова влияние, каквото допускате… — Старата изсумтя и Барук я изгледа свирепо, след което продължи, — каквото нямам, по каква причина бих подкрепил тази ваша въпиещо невежествена позиция? Прокламация за неутралитет? Все едно да изсвирите срещу вятъра, съветник. На каква цел може да послужи тя?
Усмивката на Орр се стегна.
— Вие, милорд — измърмори той, — едва ли желаете да споделите съдбата на магьосниците на Пейл?
Барук се намръщи.
— Какво имате предвид?
— Избитите от Нокътя на империята. Господарят на Лунния къс беше останал съвсем сам срещу империята.
— Информацията ви противоречи на моята — отвърна сковано Барук и се изруга наум.
— Не разчитай много на това — изсумтя самодоволно Старата. — И двамата грешите.
При думите на Барук Орр беше вдигнал вежди.
— Нима? Може би и за двама ни ще е полезно да си обменим информацията?
— Едва ли — каза Барук. — Какво предполага отхвърлянето на заплахата на империята? Ако тази ваша прокламация бъде отхвърлена, всички магьосници в града ще бъдат избити от империята, казвате. Но ако бъде приета, това би оправдало отварянето на градските порти за малазанците в мирно съвместно съществуване и при такъв сценарий магьосничеството на града остава да живее.
— Проницателно — каза Старата.
Барук изгледа вече видимо гневната физиономия на Орр.
— Неутралитет? Как успяхте да изопачите тази дума. Вашата прокламация ще бъде първата стъпка към пълното анексиране, съветник. За ваше щастие, аз нямам нито тежест, нито глас, нито влияние. — Барук стана. — Роалд ще ви изпрати до изхода.
Търбан Орр също стана и заяви:
— Правите много голяма грешка. Съставянето на прокламацията все още не е завършено. Изглежда, ще е добре да премахнем от нея всички съображения, засягащи магьосничеството на Даруджистан.
— Колко храбро — отбеляза Старата. — Сръгай го, да видим какво още ще излезе.
Барук закрачи към прозореца.
— Можем само да се надяваме — сухо подхвърли той през рамо, — че гласуването ви ще пропадне.
Орр отговори разпалено:
— По мои сметки още тази нощ сме получили мнозинство, алхимико. Вие можехте да добавите меда върху маслото. Уви — изръмжа той, — ще спечелим само с един глас. Но и това ще стигне.
Барук се обърна към Орр. Роалд влезе кротко в стаята и подаде наметалото на съветника.
Старата се протегна върху постелката.
— Точно в тази нощ ли — въздъхна тя насмешливо — трябваше да се обричат хиляди съдби с такива думи?
Великият гарван килна глава. Смътно, сякаш от огромно разстояние, й се стори, че чува въртенето на монета.
А после някъде откъм града затрептя прилив на сила и Старата потръпна.