Старата се протегна върху постелката.
— Точно в тази нощ ли — въздъхна тя насмешливо — трябваше да се обричат хиляди съдби с такива думи?
Великият гарван килна глава. Смътно, сякаш от огромно разстояние, й се стори, че чува въртенето на монета.
А после някъде откъм града затрептя прилив на сила и Старата потръпна.
Ралик Ном чакаше. Свършваше животът в леност за лейди Симтал. Краят на тези луксове беше дошъл тази нощ. Двете фигури се отдръпнаха от парапета и пристъпиха към стъклената врата. Пръстът на Ралик се стегна на спусъка.
И замръзна. Главата му се изпълни с вихрещ се звук, шепот на думи, които го окъпаха с внезапно избила пот. Изведнъж всичко в ума му се преобърна, измести се. Планът му за бърза мъст се разсипа и рухна, а от руините се издигна нещо много по-… изпипано.
И всичко това бе дошло между два дъха. Погледът на Ралик се проясни. Лейди Симтал и съветник Лим стояха до вратата. Жената посегна да я плъзне встрани. Ралик измести арбалета на половин педя вляво и натисна спусъка. Стрелата изхвърча толкова бързо, че стана невидима, докато не улучи целта си.
Съветникът се завъртя от удара на стрелата, изхвърли ръце напред и залитна. Стъклената врата се пръсна и той влетя през нея.
Лейди Симтал изпищя от ужас.
Ралик нямаше за какво да чака повече. Превъртя се на гръб, пресегна се и пъхна арбалета в тесния процеп между корниза и покрива. После се плъзна по външната страна на зида и увисна на ръце. Из имението се разнесоха тревожни викове. Миг след това той се пусна, превъртя се във въздуха и се приземи като котка на уличката.
Надигна се, оправи наметалото си и закрачи спокойно по пресечката, по-далече от имението. Нямаше да има повече безделие за лейди Симтал. Но и развръзката нямаше да е скоро. На терасата й току-що беше убит един много властен, високо уважаван член на Градския съвет. Жената на Лим — вече вдовица — със сигурност щеше да има какво да каже по въпроса. Първата стъпка, помисли Ралик, докато крачеше през портата на Оссерк и се спускаше по широката рампа, водеща към квартал Дару, само първата стъпка, начален гамбит, намекване на лейди Симтал, че ловът вече е започнал и че самата прочута любовница е плячката. „Няма да е лесно. Бива я в играта на интрига.“
— Ще има още кръв — прошепна си той, след като зави на пресечката и пое към оскъдно осветения вход на хана „Феникс“. — Но накрая ще падне и с това падане ще се въздигне един стар приятел. — Щом наближи хана, от сенките на една уличка пристъпи тъмна фигура. Ралик спря. Фигурата му махна и отново се скри в сенките.
Ралик я последва. Навлезе в уличката и изчака очите му да се нагодят към тъмното.
Мъжът пред него въздъхна горчиво и каза:
— Твоята вендета май ти спаси живота тази нощ.
Ралик се облегна на стената и скръсти ръце.
— О?
Водачът на клана Оцелот пристъпи към него. Тясното му пъпчиво лице както обикновено беше изкривено в намръщена гримаса.
— По покривите е започнала война. Някой ни избива. Загубихме петима Скитници за по-малко от час, което говори, че убиецът не е един.
— Несъмнено — отвърна Ралик и се размърда. Влагата на камъните от стената на хана беше минала през наметалото и докосваше кожата му с ледените си пръсти. Както винаги, проблемите на Гилдията го отегчаваха.
Оцелот продължи:
— Загубихме оня бик, Тало Крафар, и един водач на клан. — Мъжът рязко се обърна, сякаш очакваше някоя кама да блесне към собствения му гръб.
Въпреки липсата на интерес, при последната новина веждите на Ралик леко се повдигнаха.
— Трябва да са доста добри.
— Добри ли? Всички наши очевидци са мъртви, гласи горчивата тазнощна шега. Не допускат грешки, кучите му синове.
— Всеки допуска грешки — измърмори Ралик. — Воркан задейства ли се?
Оцелот поклати глава.
— Още не. Привиква клановете.
Ралик се намръщи, вече неволно заинтригуван.
— Възможно ли е да е посегателство към властта й? Да речем нещо вътрешно, фракция…
— Ном, за глупаци ли ни смяташ всички? Това беше първото подозрение на Воркан. Не, не е вътрешно. Този, който избива хората ни, е извън Гилдията, не е и от града.
За Ралик отговорът изведнъж стана очевиден и той сви рамене.
— Значи е имперският Нокът тогава.
Оцелот кимна, макар и с неохота.
— Най-вероятно — процеди той. — Те уж били най-добрите, нали? Но защо ще трепят Гилдията? Човек би допуснал, че по-скоро ще почнат благородниците.
— Имперските намерения ли да разгадавам, Оцелот?
Водачът на клана примига и се намръщи още повече.
— Дойдох да те предупредя. И това е услуга, Ном. Както си затънал в тази своя вендета, Гилдията не е длъжна да те пази под крилото си. Услуга.