На широкия гръб на Рейк беше закачен двуръчен меч с предпазител от сребърен драконов череп и архаична дръжка, стърчаща от дългата цели шест и половина стъпки дървена ножница. От оръжието кървеше сила и цапаше въздуха като черно мастило локва вода. Когато погледът му се спря на него, Барук за малко не се замая, видял, за един много кратък миг, зейнала пред него неизбродна тъма, студена като недрата на ледник, от която идваше вонята на древност, съпроводена от едва доловим стон. Барук извърна очи от оръжието и видя, че Рейк го гледа през рамо.
Тайст Андий се усмихна разбиращо и подаде на Барук един от пълните с вино бокали.
— Старата пак ли прояви мелодраматичния си нрав?
Барук примигна и неволно се ухили.
Рейк отпи от виното си.
— Много е нескромна в изявата на дарбите си. Е, ще седнем ли?
— Разбира се — отвърна Барук и изпита облекчение, въпреки трепета си. От многото си години научни занимания беше разбрал, че голямата сила оформя различните души по различен начин. Ако Рейк беше извратен, Барук щеше да го разбере моментално. Но Господарят, изглежда, се владееше до съвършенство. Това само по себе си предизвикваше възхищение. Мъжът пред него оформяше силата, а не обратно. Такъв контрол беше, хм, нещо нечовешко. Подозираше, че това нямаше да е последното откритие за този воин-маг, което щеше да го остави изумен и уплашен.
— Тя хвърли по мен всичко, с което разполагаше — каза внезапно Рейк. Очите му светеха като ледени.
Стреснат от силата на този изблик, Барук се намръщи. „Тя? О, императрицата, разбира се.“
— И въпреки това — продължи Рейк — не можа да ме сломи.
Алхимикът не помръдваше на стола си.
— Все пак — каза той предпазливо — бяхте принуден да отстъпите, разбит и победен. Усещам силата ви, Аномандър Рейк — добави с гримаса той. — Тя пулсира от вас на вълни. Затова съм длъжен да ви попитам: как стана така, че бяхте надвит? Знам нещо за Върховния маг на империята Тайсхрен. Той притежава сила, но тя не може да се сравни с вашата. Ето защо питам отново: как?
Рейк отвърна — гледаше масата за карти:
— Посветих своите магьосници и воини на северната кампания на Бруд. — Извърна мрачната си усмивка към Барук. — В града ми са останали деца, жрици и трима престарели, съсухрени от книгите чародеи.
„Град? Нима в недрата на Лунния къс има град?“
Очите на Рейк придобиха тъмнокафяв оттенък.
— Не мога да отбранявам цяла Луна. Не мога да съм навсякъде едновременно. Колкото до Тайсхрен, той пет пари не даваше за хората около себе си. Смятах, че ще го разубедя, ще направя цената твърде висока… — Той поклати смутено глава и погледна Барук. — За да спася дома на своя народ, се оттеглих.
— И оставихте Пейл да падне… — Барук затвори уста и се изруга наум за липсата си на такт.
Но Рейк само сви рамене.
— Не очаквах, че ще атакуват с цялата си мощ. Само присъствието ми сдържаше империята почти две години.
— Чувал съм, че на императрицата й липсва търпение — промълви замислено Барук. Очите му се присвиха и той вдигна глава. — Поискахте среща с мен, Аномандър Рейк, и ето, че се срещнахме. Какво желаете от мен?
— Съюз — отвърна Лунният господар.
— С мен? Лично?
— Нека оставим игрите, Барук. — Гласът на Рейк изведнъж изстина. — Онзи ваш Съвет от идиоти, дърлещи се в палатата „Величие“, не може да ме подведе. Зная, че тъкмо ти и твоите магове управлявате Даруджистан. — Стана и го изгледа отвисоко със сиви очи. — Ще ти кажа следното. За императрицата вашият град е единствената перла на този континент от кал. Тя го иска, а това, което поиска, обикновено го получава.
Барук се пресегна и дръпна пеша на отъркания си халат.
— Разбирам — промълви той. — Но и Пейл имаше своите магьосници.
Рейк се намръщи.
— Така е.
— Все пак — продължи Барук, — когато битката се е разразила не на шега, първата ви мисъл е била не за съюза, който сключихте с града, а за благополучието на вашата Луна.
— Кой ти каза това? — настоя Рейк.
Барук го погледна и вдигна ръце.
— Някои от онези чародеи, които успяха да се спасят.
— Те са в града? — Очите на Рейк бяха станали черни.
Щом ги видя, Барук усети как под дрехите му изби пот.
— Защо? — попита той.
— Искам главите им — отвърна небрежно Рейк. Напълни отново чашата си и отпи.
Ледена ръка сякаш обгърна сърцето на Барук и започна да го стиска. Главоболието му се беше усилило десеткратно.
— Защо? — отново попита той и думата се изтръгна от устата му почти до стон.