Барук изруга, после очите му се ококориха — гледаше как петното покрива Даруджистан и продължава на юг към Катлин. Смъкна се от стола и посегна за парцала да избърше ръцете си, потресен от това, което спокойно можеше да се изтълкува като поличба. После отиде до прозореца и погледна надолу.
Точно под него неколцина работници усърдно разкопаваха улицата. Двама яки мъже размахваха кирки, а други трима изгребваха канавката покрай платното и трупаха пръстта на тротоара. Старшият им стоеше наблизо, с гръб към някакъв фургон, и разглеждаше някакъв свитък.
Барук се намръщи и се учуди на глас:
— Кой ли отговаря за поддържането на улиците?
Леко почукване на вратата отвлече вниманието му.
— Да.
Слугата му Роалд пристъпи в стаята.
— Един от агентите ви е дошъл, милорд.
Барук погледна към масата с картата и каза:
— Нека изчака малко, Роалд.
— Да, господарю. — Слугата излезе заднешком и затвори вратата. Алхимикът се върна при масата и нави зацапаната карта. Откъм коридора се чу гръмък глас, а след него — сърдито мърморене. Барук сложи картата на един от рафтовете и се обърна тъкмо навреме, за да види влизащия агент. Навъсеният Роалд ситнеше по петите му.
Барук махна на Роалд да излезе и изгледа отвисоко мърляво облечения дребосък.
— Добър ден, Круппе.
Роалд тихо затвори вратата.
— Повече от добър да е, Барук, скъпи приятелю на Круппе, драги. Направо чудесен! Вдиша ли вече свежия въздух на утрото?
Барук погледна към прозореца.
— За съжаление, въздухът зад прозореца ми е станал доста прашен.
Круппе замълча и бръкна в ръкава си да си извади кърпата. И се тупна по челото.
— Ах, да, уличните работници! Круппе мина покрай тях на път за насам. Много войнствена пасмина, смята Круппе; какво да говорим, груби са направо, но това едва ли е изключение за прости труженици като тях.
Барук му посочи стол и Круппе седна с блажена усмивка.
— Какъв горещ ден — каза той и хвърли поглед към гарафата с вино над камината.
Без да му обръща внимание, Барук отиде до прозореца и застана с гръб към него. Вгледа се в мъжа, зачуден дали изобщо ще може някога да надникне в това, което се криеше под херувимската външност на Круппе.
— Е, какво си чул? — попита той.
— Какво е чул Круппе ли? Какво ли не е чул Круппе!
Барук повдигна вежда.
— Може ли по-накратко?
Мъжът помръдна в стола и изтри челото си.
— Такава жега! — Забеляза как лицето на Барук се стегна и продължи: — Сега за новините. — Наведе се напред и гласът му спадна до шепот. — Мърморят го из ъглите на кръчмите, в тъмните прагове на усойните улички, в нечестивите сенки на нощната тъма, в…
— Карай направо!
— Да, разбира се. Е, Круппе надуши някакъв слух. Война между убийци, ни повече, ни по-малко. Гилдията търпи загуби, казват.
Барук се обърна към прозореца и погледна надолу.
— А къде са крадците?
— По покривите става претъпкано. Режат се гърла. Доходите падат.
— Къде е Ралик?
Круппе примига.
— Изчезнал е. Круппе не го е виждал от дни.
— Тази война на убийци не е ли нещо вътрешно?
— Не.
— Тази нова сила разкрита ли е тогава?
— Не.
Очите на Барук се присвиха. Долу уличните работници като че ли повече се караха, отколкото работеха. Една война между убийци можеше да се окаже сериозна неприятност. Гилдията на Воркан беше силна, но империята беше още по-силна, а тези новодошли всъщност трябваше да са Нокти. Но в цялата работа имаше нещо много странно. В миналото империята беше използвала такива местни гилдии, дори често ги наемаше в тайната си организация. Алхимикът не можеше да види никаква явна причина за такава война, а това беше още по-обезпокоително от самата война. Чу шумоленето зад себе си и се сети за агента. Обърна се и се усмихна.
— Е, можеш да си вървиш.
Нещо блесна в очите на Круппе и стъписа Барук. Дебелият мъж се надигна с едно плавно движение.
— Круппе има още да ти каже, господарю Барук.
Озадачен, Барук му кимна да продължи.
— Словцата ми ще са трудни и объркани, уви — заговори той и закрачи към прозореца, за да застане до Барук. Кърпата му се беше скрила. — Круппе може само да гадае, толкова добре, колкото се полага на човек с безброй таланти. В мигове на леност, при игри на късмета и други подобни. В аурата на Близнаците един адепт може да чуе, да види, да подуши и да докосне нещица толкова нематериални, колкото вятъра. Вкуса на Дамата на шанса, горчивото предупреждение в смеха на Лорда. — Погледът на Круппе се стрелна към алхимика. — Следиш ли мисълта ми, господарю?
С очи, взрени в кръглото му лице, Барук промълви:
— Говориш за Опонн.