Круппе се загледа към улицата.
— Може би. Може би коварна измама, целяща да подведе глупавия Круппе…
Глупав? Барук се усмихна вътрешно. „Не и ти.“
— … кой може да каже? — Круппе вдигна ръката си и му показа плосък восъчен диск. — Вещ — промълви той, вперил очи в диска, — чието потекло е неведомо, вещ, търсена от мнозина, които жадуват за хладната й целувка, на която често се залага живот и всичко, което се съдържа в живота. Сама по себе си — просешка монета. В големи количества — кралска прищявка. Обременена от развала, но кръв капе от нея и при най-лекия дъждец, а отгоре на всичко и намек няма за цена. Тя е това, което е, казва Круппе, нищо не струваща, освен за ония, които твърдят обратното.
Барук беше затаил дъх. Дробовете му пареха, но не можеше да вдиша. Думите на Круппе го бяха притеглили към нещо — място, намекващо за огромни запаси от знание и за уверената, непогрешима и точна ръка, която го е събрала и го е записала. Библиотека, рафтове от черно дърво, рязко и релефно очертани, томове, обшити с лъскава кожа, пожълтели свитъци, надраскано, зацапано бюро — Барук имаше чувството, че току-що е надникнал в тази тайнствена стая. Умът на Круппе, тайнственото място, чиято врата е плътно затворена за всеки, освен за един.
— Говориш — бавно каза Барук — мъчеше се да се върне към реалността и да се съсредоточи върху восъчния диск в ръката на Круппе — за монета.
Шепата на Круппе рязко се затвори. Той се обърна и сложи диска на перваза.
— Разгледай това подобие, господарю Барук. То показва и двете страни на една-единствена монета. — Кърпата се появи отново и Круппе отстъпи от прозореца и почна да бърше чело. — Ама и тая жега си я бива, казва Круппе!
— Подкрепи се с малко вино — измърмори Барук и след като дебелият мъж тръгна към камината, отвори своя Лабиринт. Махна с ръка, восъчният диск бавно се издигна във въздуха и увисна пред него на равнището на очите му. Той се вгледа в отпечатъка. — Дамата — промълви Барук и кимна. Дискът се завъртя бавно и му показа Лорда. Дискът се превъртя отново и очите на Барук се разшириха, щом започна да се върти. Звук като от далечна вихрушка изпълни тила му. Усети как Лабиринтът му се съпротивлява на натиск, който се усилваше със звука. Накрая източникът му угасна.
Смътно, сякаш от огромно разстояние, чу гласа на Круппе.
— Дори в това подобие, майстор Барук, лъха дъхът на Близнаците. Никой магически Лабиринт не може да устои на този вятър.
Дискът продължаваше да се върти във въздуха пред Барук. Около него се издуваше кълбо от фина мъгла. Горещи капчици опръскаха лицето му и той отстъпи назад. От разтапящия се восък засвятка синкав пламък и дискът бързо започна да се смалява. Миг след това дискът изчезна и жуженето, както и съпровождащият натиск, прекъснаха рязко.
Внезапната тишина изпълни главата на Барук с болка. Той стисна с разтрепераната си ръка перваза за опора и затвори очи.
— Кой държи Монетата, Круппе? — Гласът му изхриптя от свитото гърло. — Кой?
Круппе отново бе застанал до него.
— Един момък — отвърна той безгрижно. — Познат е на Круппе, със сигурност, толкова добре, колкото и другите ви агенти, Мурильо, Ралик и Кол.
— Това не може да е съвпадение — изсъска Барук и в душата му се надигна отчаяна надежда, за да надвие ужаса, който изпитваше. Опонн беше влязъл в гамбита, и то с такава сила, че животът на един град и на смъртните в него не значеше нищо. Той изгледа свирепо Круппе. — Събирай групата тогава. Всички, които спомена. Те дълго служиха на интересите ми, трябва да го направят и сега, въпреки всякакви други съображения. Разбра ли ме?
— Круппе ще предаде настояването ви. Ралик вероятно е обвързан с Гилдията, докато Кол, ако отново му бъде дадена цел в живота, като нищо може да се стегне, и да приеме присърце тази задача. Господарю Барук? А каква е задачата, между другото?
— Защитете Монетодържача. Следете го, отбелязвайте чие лице се извръща към него благонамерено или със злоба. Трябва да знам дали Господарката го притежава, или Господарят. И, Круппе, за тази цел намери Ралик. Ако Господарят има претенции над Монетодържача, талантът на убиеца ще е необходим.
Круппе примига.
— Разбрано. Уви, дано милостта се усмихне на младия Крокъс.
— Крокъс ли? — Барук се намръщи. — Името ми е познато.
Лицето на Круппе остана безизразно.
— Все едно. Много добре, Круппе. — Той отново се обърна към прозореца. — Дръж ме в течение.
— Както винаги, Барук, приятелю на Круппе, драги. — Мъжът се поклони. — И благодаря за виното, беше превъзходно.
Барук чу как вратата се отвори и затвори. Загледа се към улицата. Беше успял да овладее страха си. Опонн имаше навика да превръща в руини и най-прецизно изградените планове. Барук не понасяше слепият шанс да властва над делата му. Не можеше повече да разчита на способността си да предвижда, да се подготвя срещу непредвидени последствия, да отработва всяка възможност и да търси най-доброто, отговарящо на стремежите му. „Както монетата се върти, така и градът.“