Прешлените под главата на моранта изпукаха и тя се извърна към езерото.
— Такива непредвидени патрули са нещо обичайно. Предполагам, че лично ще командвам един след две седмици.
Уискиджак изгледа твърдо стоящия до него воин в черни доспехи и каза:
— Не съм сигурен как да разбирам това.
Воинът го погледна в лицето.
— Не сме чак толкова различни. В нашите очи всяко действие е измеримо. Ние преценяваме. Действаме по преценка. Както при Пейл, съизмерваме дух с дух.
Сержантът се намръщи.
— Какво означава това?
— Осемнайсет хиляди седемстотин трийсет и девет души напуснаха този свят в чистката на Пейл. По една за всеки морант, станал жертва на вековната омраза на Пейл към нас. Дух за дух, Птицо, която краде.
Уискиджак нямаше отговор на това. Следващите думи на моранта го потресоха дълбоко.
— В плътта на вашата империя има червеи. Но подобна развала е нещо естествено във всички тела. Заразата сред вашия народ все още не е фатална. Може да бъде прочистена. Морантите имат опит в такива усилия.
— Как точно… — Уискиджак замълча, подбираше внимателно думите си. — Как точно смятате да извършите това прочистване? — Спомни си за колите, натоварени с трупове от Пейл, и се постара да превъзмогне ледените тръпки по гръбнака си.
— Дух с дух — отвърна морантът, загледан към града на южния бряг. — Засега си тръгваме. Ще ни намерите тук след две седмици, Птицо, която краде.
Уискиджак изгледа отдалечаващия се Черен морант. Малко по-късно чу бързото пърхане на криле, а след това кворлите се издигнаха над дърветата. Морантите направиха кръг, после завиха на север над брадатите дънери.
Сержантът седна отново на скалата и заби поглед в земята. Членовете на взвода му се събраха и наклякаха около него. Той остана смълчан, сякаш не забелязваше присъствието им, със сбърчено чело и леко помръдваща челюст.
— Серж? — обади се Фидлър.
Сепнат, Уискиджак вдигна глава и вдиша дълбоко. Бяха се събрали всички освен Бързия Бен. Щеше да остави на Калам да запознае по-късно магьосника с подробностите.
— Така. Първоначалният план отива на боклука, тъй като целта му беше да ни убие всички. Тази част не ми харесва, затова ще го направим по моя начин и дано се измъкнем живи.
— Няма ли да подравяме градските порти? — попита Фидлър и хвърли поглед към Хедж.
— Не — отговори сержантът. — Тези морантски муниции ще ги използваме по по-добър начин. Две цели, два екипа. Калам ще води единия и с него ще е Бързия Бен и… — за миг се поколеба — и Сори. Аз ще водя другия екип. Първата ни задача е да влезем в града незабелязани. Без униформи. — Погледна Малът. — Доколкото разбрах, Зелените са ги доставили.
Лечителят кимна.
— Местна изработка. Рибарска осемнайсет стъпки, четири весла, би трябвало да ни превози през езерото съвсем лесно. Дори са включили две мрежи.
— Значи ще половим риба — каза Уискиджак. — Влизането в пристанището без улов ще изглежда подозрително. Някой от вас да е ловил някога риба?
Последва мълчание. Накрая се обади Сори:
— Аз. Много отдавна.
Уискиджак я изгледа.
— Добре. Избери който ти трябва за това.
Сори се усмихна подигравателно.
Уискиджак изруга наум и извърна погледа си от нея. Погледна двамата си специалисти по подривна дейност.
— Колко са мунициите?
— Два коша — отвърна Хедж и оправи кожената си шапка. — С детонаторите и фитилите.
— Можем да опечем цял дворец — добави възбудено Фидлър.
— Добре — каза Уискиджак. — А сега всички ме слушайте внимателно, иначе няма да се измъкнем живи от тая каша…
На една усамотена поляна сред гората Бързия Бен насипа бял пясък в кръг и седна в средата му. Взе пет подострени пръчки и ги подреди в редица пред себе си, като ги заби на различна дълбочина в глинестата пръст. Средната пръчка, най-високата, се издигаше на три стъпки над повърхността, тези от двете й страни бяха високи две стъпки, а крайните — по една.
Магьосникът разви дългото един разкрач изсушено черво. Единия край върза на примка, която затегна за централната пръчка малко под върха. Изпъна червото наляво и го уви около следващата пръчка, след това го кръстоса надясно и отново го уви. Издърпа го до най-лявата пръчка, като през това време измърмори няколко думи. Уви го два пъти и го издърпа до най-дясната, където го затегна на възел и отряза висящия край.
После се отпусна и скръсти ръце на коленете си. Челото му се сбърчи.
— Хеърлок! — Една от външните пръчки трепна, завъртя се леко и остана неподвижна. — Хеърлок! — ревна той. Този път и петте пръчки потрепериха. Средната се огъна към магьосника. Червото се изпъна и зажужа тихо.