В лицето на Бързия Бен лъхна хладен вятър и изсуши капчиците пот, избили по челото му. Главата му се изпълни с шумолене, което се усилваше, и той усети, че пропада през тъмни пещери — невидимите им стени закънтяха в ушите му, сякаш железни чукове удряха в камък. Блясъци ослепителна сребриста светлина опариха очите му, вятърът изопна кожата на лицето му.
В някаква закътана част на ума си той опази усета си за разстояние и за контрол. Вътре в това спокойствие можеше да мисли, да наблюдава и анализира.
— Хеърлок — прошепна той, — твърде далече си се спуснал. Твърде дълбоко. Губиш контрол, Хеърлок. — Но тези мисли си бяха само за него; знаеше, че куклата все още е далече.
Наблюдаваше самия себе си — как продължава, върти се, тласнат от вихъра през Пещерите на Хаоса. Хеърлок беше принуден да повтаря движенията му, само че нагоре. Изведнъж усети, че стои прав. Черната скала под нозете му сякаш се вихреше и пращеше с ярко, сияещо червено.
Огледа се и видя, че е застанал на скален стълб, който се издигаше под ъгъл; прояденият му връх бе на десетина стъпки пред него. Извърна се и погледът му проследи стълба — как потъва надолу и се губи сред издути като огромни мехове жълти облаци. За миг усети, че му се вие свят. Залитна и чу зад себе си кикот. Обърна се и видя Хеърлок, кацнал на върха — дървеното му тяло бе оцапано и опърлено, кукленските дрехи бяха провиснали и опърпани.
— Това е Стълба на Андий, нали? — попита Бързия Бен.
Топчестата глава на Хеърлок закима.
— Наполовина. Вече знаеш докъде съм стигнал, магьоснико. До самото подножие на Лабиринта, където силата добива изначалната си форма и където всичко е възможно.
— Само че едва ли — каза Бързия Бен и изгледа накриво куклата. — Какво изпитваш тук, застанал сред това творение, но неспособен да го пипнеш, да го използваш? Твърде чуждо е, нали? Изгаря те при всеки досег.
— Ще го овладея — изсъска Хеърлок. — Ти нищо не знаеш. Нищо.
Бързия Бен се усмихна.
— Бил съм тук и преди, Хеърлок. — Огледа бързо вихрещите се около тях газове, понесени от смрадни ветрове. — Имал си късмет. Макар и да са малобройни, тук обитават същества, които наричат това царство свой дом. — Замълча и се обърна усмихнат към куклата. — Те не обичат натрапници — виждал ли си какво правят с тях? Какво оставят след себе си? — Усмивката на чародея се разшири, щом видя как Хеърлок неволно потръпна. — Значи си видял — промълви той.
— Ти си моят закрилник — сопна се Хеърлок. — Аз съм обвързан с теб, чародеецо! Отговорността е твоя и няма да скрия този факт, ако ме хванат.
— Обвързан си, не ще и дума. — Бързия Бен приседна. — Радвам се да чуя, че паметта ти се е върнала. Кажи ми: как е Татърсейл?
Куклата се отпусна вяло и извърна очи настрани.
— Възстановяването й е трудно.
Бързия Бен се намръщи.
— Възстановяване ли? От какво?
— Хрътката Джиър ме проследи. — Хеърлок помръдна неловко. — Имаше битка.
Лицето на чародея се навъси още повече.
— И после?
Куклата сви рамене.
— Джиър побягна, лошо ранен от един прост меч в ръцете на онова ваше капитанче. После се появи Тайсхрен, но Татърсейл вече бе изпаднала в несвяст, тъй че въпросите му останаха без отговор. Но огънят на подозрението под него се подклаждаше. Разпрати слугите си и сега те душат из Лабиринтите. Търсят да разберат кой съм и какво съм. И защо. Тайсхрен знае, че е замесен вашият взвод, знае, че се опитвате да си спасите кожите. — Безумните очи на Хеърлок блеснаха. — Той иска гибелта на всички ви, чародеецо. Колкото до Татърсейл, може би се надява, че треската й ще я убие, без да се налага той самият да го прави — макар че би изгубил много, ако тя умре, без преди това да я е разпитал. Несъмнено е готов да издири душата й, готов е да издири онова, което тя знае, дори в царството на Гуглата, но тя е достатъчно съобразителна, за да му се измъкне.
— Млъкни за малко — заповяда Бързия Бен. — Да се върнем отначало. Каза, че капитан Паран е пронизал Джиър с меча си?
Хеърлок се навъси.
— Точно това казах. Смъртно оръжие — не би трябвало да е възможно. Като нищо може да е нанесъл на Хрътката фатална рана. — Куклата помълча, след това изръмжа: — Ти не ми каза всичко, чародеецо. В това нещо са намесени богове. Ако продължаваш да ме държиш в такова невежество, може като нищо да се спъна на пътя на някой от тях. — Изплю се в тъмницата долу. — Не стига, че съм ти роб. Нима си въобразяваш, че ще можеш да се опълчиш на един бог за господството си над мен? Ще ме вземе, ще ме обърне, може би дори… — Хеърлок измъкна от канията един от малките си ножове — Ще ме използва срещу теб. — Пристъпи крачка напред и очите му заблестяха мрачно.