— Тъкмо това искаме да ви попитаме и ние!
Последвало неизбежно обяснение. Не! Позволете ми да бъда безусловно точна: последвали чаша вода и лъжичка сода, за да се успокоят нервите на милия мистър Годфри. Обясненията дошли след това.
От разказа на хазаина и хазайката на дома (хора, ползуващи се с добро име между своите съседи) станало ясно, че първият и вторият етаж на тяхната къща били наети предишния ден за една седмица от един почтен наглед джентълмен — същият, който отворил вратата, когато мистър Годфри почукал. Този джентълмен предплатил наема за една седмица, казвайки, че стаите били нужни на трима велможи от Ориента, негови приятели, които посещавали Англия за първи път. Сутринта в деня на това отвратително произшествие двамина ориенталци, съпровождани от своя приятел англичанин, се настанили в квартирата. Третият щял да се присъедини към тях не след дълго време; а багажът им (доста обемист, както уверявали те) щял да им бъде изпратен от митницата по-късно през деня. Само десет минути преди пристигането на мистър Годфри се появил и третият чужденец. Не се било случило нищо необикновено — доколкото знаели хазаинът и хазайката, които се намирали на долния етаж, докато пет минути преди това тримата чужденци, придружавани от английския си приятел, напуснали заедно къщата, отправяйки се спокойно по посока на Стренд. Хазайката си спомнила, че при тях бил дошъл посетител; и тъй като не видяла той да излиза от къщата, сторило й се странно, че този господин останал сам-самичък горе на етажа. След като се посъветвала с мъжа си, тя намерила за нужно да провери дали не се е случило нещо нередно. Резултата аз вече описах по-горе; с това се свършило и обяснението на хазайката и хазаина.
След това те претърсили стаята най-внимателно. Нещата на милия мистър Годфри били разпилени на всички страни. Обаче, когато всичко било събрано, оказало се, че нищо не липсва: часовникът, синджирчето, портмонето, ключовете, носната кърпа, бележникът и разните лични документи и книжа — всичко било щателно прегледано и оставено на разположение на техния собственик. Така също и от имуществото на хазаите на къщата не била отнесена ни най-малката вещ. Благородните ориенталци взели със себе си само своя илюстрован ръкопис и нищо повече.
Какво означавало всичко това? От хорска гледна точка то очевидно означавало, че мистър Годфри бе станал по силата на някакво недоразумение жертва на неизвестни лица. Някакъв тъмен заговор бил налице и нашият любим, невинен приятел попаднал в мрежата на престъпниците. Когато някой християнин, герой на стотици човеколюбиви победи, попадне в клопка, приготвена за него по погрешка — о, какво предупреждение е това за нас, останалите, да бъдем непрестанно нащрек! Колко скоро нашите собствени тъмни страсти могат да се окажат някакви ориенталски благородници, които ще ни сграбчат най-неочаквано!
Аз бих могла да изпиша цели страници с прочувствени предупреждения по този въпрос, но — уви! — на мене не ми е позволено да проповядвам: аз трябва само да разказвам. Чекът на моя богат роднина — отсега нататък главен източник на средства за съществуване — ме предупреждават, че аз още не съм свършила с отчитането на това насилие. Затова ще трябва сега да оставим мистър Годфри да се посъвземе на Нортъмберландската улица и да проследим деянията на мистър Люкър малко по-късно през същия този ден.
След като напуснал банката, мистър Люкър посетил различни части на Лондон по свои търговски работи. Когато се върнал в къщи, той намерил писмо, което, както ми доложиха, било оставено наскоро от някакво момче. И в този случай, както при писмото до мистър Годфри, почеркът бил непознат; обаче се споменавало името на един от провинциалните клиенти на мистър Люкър. Подателят съобщавал (писмото било написано в трето лице, по всяка вероятност о? неговия секретар), че той бил извикан неочаквано в Лондон, че отседнал на площад Алфред, Тотенхем корт роуд и че желаел незабавно да се срещне с мистър Люкър във връзка с някаква покупка, която се канел да направи. Този джентълмен бил страстен колекционер на ориенталски рядкости и дълги години бил щедър клиент на мистър Люкър от Ламбет. Мистър Люкър тутакси взел кола и се отправил към щедрия си клиент.
Съвсем същото нещо, което се случило с мистър Годфри на Нортъмберландската улица, се повторило сега с мистър Люкър на площад Алфред. И тук мъжът с почтителна външност отворил вратата и отвел посетителя в задната гостна на първия етаж. И тук на масата лежал илюстрованият ръкопис. Вниманието на мистър Люкър било погълнато, също както и вниманието на мистър Годфри, от това чудесно произведение на индийското изкуство. Той също така бил изненадан от голата мургава ръка, която усетил около шията си; и на него му вързали очите и запушили устата. И той бил повален на пода и обискиран до кожа. Настъпилият след това промеждутък от време бил по-дълъг, отколкото при случая с мистър Годфри, но и сега всичко се свършило, както тогава — хазаите на къщата се усъмнили в нещо нередно и се качили да видят какво е станало. Съвсем същите обяснения, които хазаите на Нортъмберландската улица дали на мистър Годфри, дал сега и хазаинът на къщата на площада Алфред на мистър Люкър. И двамата хазаи били еднакво измамени от благовидния, внушаващ доверие предлог и от претъпканото портмоне на непознатия, с почтена външност мъж, който уж действувал по поръчение на чуждестранните си приятели. Едничката разлика между двата случая се състояла в това, че когато разпилените от джобовете на мистър Люкър вещи били събрани от пода, часовникът и портмонето му не били пипнати, но (той не бил тъй щастлив като мистър Годфри) един от документите му бил отнесен. Това било разписка за някакъв много скъп предмет, който мистър Люкър предал през същия този ден на съхранение у своите банкери. Този документ бил безполезен за крадците, тъй като скъпоценният предмет трябвало да бъде предаден само в ръцете на собственика. Щом дошъл на себе си, мистър Люкър побързал да отиде в банката, в случай че крадците, които го ограбили, от невежество биха се явили там с разписката. Но в банката никой не ги видял — нито през този ден, нито по-късно. Техният почтен английски приятел (според мнението на банкера) трябва да е прегледал квитанцията, преди те да се опитат да се възползуват от нея, и ги е предупредил навреме.