И двамата пострадали подали оплакванията си в полицията, която предприела щателно разследване. Властите стигнали до заключението, че нападателите са направили опит за кражба въз основа на недостатъчни и непълни сведения. Те очевидно не били сигурни в това, дали мистър Люкър е извършил депозирането на своята скъпоценност сам или с нечия чужда помощ; а бедният благовъзпитан мистър Годфри бе пострадал за това, задето случайно заговорил с него. Прибавете към всичко това и обстоятелството, че мистър Годфри е отсъствувал от нашето събрание в понеделник, защото е трябвало да присъствува на съвещанието с полицейските власти — и вие ще получите всичките необходими обяснения; а пък аз ще мога да премина към скромния си разказ за моите лични преживявания на площад Монтегю.
Във вторник отидох на обеда точно навреме. Моят дневник ми показва, че това е било ден, пълен с най-разнообразни събития — за много от които трябва искрено да се съжалява и за много от които трябва искрено да се благодари.
Добрата ми леля Вериндър ме прие с присъщата си вежливост и любезност. Ала не след дълго аз забелязах, че в семейството не всичко беше наред. Леля ми хвърли няколко тревожни погледи към дъщеря си. Всякога, когато погледна Рейчъл, аз не мога да се начудя как такава една нищожна наглед девойка може да бъде дъщеря на такива забележителни родители като сър Джон и лейди Вериндър. Сега обаче тя не само ме разочарова, а направо ме възмути. В приказките и държането й липсваше всяко благовъзпитано въздържане, присъщо на една лейди. Тя бе обхваната от някакво трескаво вълнение, което я караше гръмко да се смее, и беше греховно-капризна и разточителна в яденето и пиенето по време на обеда. Мене ми стана много жал за бедната й майка дори още преди истинското положение на нещата да ми бъде поверително открито.
Когато обедът свърши, леля ми каза:
— Не забравяй, Рейчъл, какво те посъветва, лекарят: да си почиваш с някоя книга в ръка след ядене.
— Ще отида в библиотеката, мамо — отвърна тя. — Но ако Годфри дойде, наредете да ми съобщят. Умирам от нетърпение да чуя още подробности около неговото приключение на улица Нортъмберланд. — Тя целуна майка си по челото, погледна към мен и небрежно подхвърли: — Довиждане, Клак!
Нейното нахалство не възбуди в мен никакво чувство на гняв. Само си казах, че не трябва да забравям да се моля за нея.
Когато останахме сами, леля Вериндър ми разказа цялата ужасна история за индийския диамант, която за голяма моя радост аз не ще трябва да повтарям тук. Тя не скри от мен, че би предпочела да мълчи по този въпрос. Но сега, когато вече всичките й слуги знаели за изчезването на Лунния камък, когато някои обстоятелства попаднали дори в страниците на вестници — и разни чужди хора се питат дали не съществува някаква връзка между събитията, случили се в имението на лейди Вериндър, и произшествията на Нортъмберландската улица и площад Алфред, — едва ли има смисъл да се крие нещо; и пълното откровение било станало не само добродетел, но и необходимост.