Някои хора, чувайки това, което аз чух тогава, вероятно биха останали крайно учудени. Но що се отнася до мен, аз знаех, че характерът на Рейчъл още от детинство Си беше непоправим и бях подготвена за всичко, което леля можеше да ми каже за своята дъщеря. Нещата можеха да бъдат и по-лоши и да свършат с убийство; и аз все пак бих си казала: „Единствен резултат! О, боже, господи… естествен резултат!“ Едничкото нещо, което ме покърти, бяха мерките, които леля ми бе взела в дадения случай. Ето тук именно би трябвало да се намеси свещеникът! А лейди Вериндър бе сметнала, че трябва да се обърне към лекаря. Моята бедна леля бе прекарала цялата си младост в дома на своя безбожен баща. И пак естественият резултат! О, боже, боже — пак естественият резултат!
— Лекарите препоръчват на Рейчъл разходки и развлечения и настойчиво ме съветват да не я оставям да мисли за миналото — каза лейди Вериндър.
„О, какви езически съвети! — помислих си аз. — В тази християнска страна какви безбожни езически съвети!“
— Аз полагам всички сили, за да изпълня тия предписания — продължи леля ми. Но това странно приключение с Годфри дойде в най-неподходящо време. Откакто чу за него, Рейчъл непрекъснато се чувствува разтревожена и развълнувана. Тя не ме остави на мира, докато не писах и не помолих моя племенник Ейблуайт да ни посети. Тя дори проявява интерес и към другия мъж, с когато постъпили тъй грубо — към мистър Люкър… както го наричат, ако не се лъжа. Макар че, разбира се, той е съвършено чужд и непознат човек за нея.
— Вие познавате света, мила ми лельо, много по-добре от мене — отвърнах почтително. — Но сигурно има някаква причина за това странно поведение на Рейчъл! Тя крие някаква греховна тайна от вас и от всички други. Дали в тези неотдавнашни произшествия няма нещо, което заплашва тайната й с откриване?
— Откриване? — повтори леля ми. — Какво искате да кажете с това? Откриване чрез мистър Люкър? Откриване чрез моя племенник?
Едва-що бе изрекла тия думи, и ето че самото провидение се намеси. Слугата отвори вратата и доложи за пристигането на Годфри Ейблуайт.
Втора глава
Мистър Годфри се появи подир слугата — точно така, както мистър Годфри върши всичко — в най-подходящия момент. Той влезе не тъй бързо подир слугата, та да ни уплаши. И не тъй бавно, та да ни накара да чакаме с поглед към отворената врата. Истинският християнин се познава по завършеността на ежедневния му живот. Този мил човек беше. напълно съвършен.
— Идете при мис Вериндър — обърна се леля ми към слугата — и съобщете, че мистър Ейблуайт е тук.
Ние и двете се осведомихме за неговото здраве. И двете едновременно го попитахме дали вече се е оправил след страшното приключение през миналата седмица. С безупречен такт той успя да отговори и на двете ни в една и съща минута. Лейди Вериндър получи неговия устен отговор, а аз — очарователната му усмивка.
— С какво съм заслужил аз всичкото това съчувствие? — попита той с безкрайна нежност. — Мила ми лельо! Мила мис Клак! Мене просто ме взеха за някой друг! Мене само ми завързаха очите; мене само се опитаха да ме удушат; мене само ме хвърлиха по гръб върху доста тънък килим, който покриваше някакъв особено корав под. А можеше да бъда много по-лошо! Можеха да ме убият; можеха да ме ограбят. Какво съм загубил? Нищо освен нервни сили, които законът не признава за собственост. Така че, строго погледнато — аз не съм загубил абсолютно нищо… И ако зависеше само от мен, аз бих премълчал за това приключение. На мене ми е много неприятна цялата тая суматоха и гласност. Но мистър Люкър направи своите неприятности достояние на публиката и като естествено последствие моите неприятности също не останаха в тайна. Аз ще бъда собственост на вестниците дотогава, докато на любезния читател не му дойде до гуша от тази новина. На самия мен тя вече ми омръзна до немай-къде. Дано и любезният читател скоро се почувствува като мен! А как е със здравето милата Рейчъл? Все още ли се наслаждава на лондонските развлечения? Много се радвам да чуя това… Мис Клак, аз се нуждая от вашето снизхождение. Страшно съм занемарил работата си с комитета и с любезните дами. Но се надявам да се отбия през идущата седмица в Дружеството за майчинско опекунство. Много ли работа свършихте на събранието в понеделник? Има ли комитетът някакви надежди за близкото бъдеще? Запасени ли сме добре с панталони?
Едва ли би могло да се устои срещу небесната кротост на неговата усмивка, докато той се извиняваше и оправдаваше. Дълбочината на неговия кадифен глас усилваше очарованието на интересните делови въпроси, с които той се обърна към мен. Наистина, ние бяхме се запасили с твърде много панталони; бяхме съвсем отрупани с тях. Аз тъкмо се канех да му кажа това, когато вратата отново се отвори и в стаята нахлу веянието на светски тревоги в лицето на мис Вериндър.