Тя се отправи към мистър Годфри с неприлична бързина, с ужасно разрошени коси и неприятно зачервено лице.
— Страшно се радвам да ви видя, Годфри! — обърна се тя към него с приятелски тон, с какъвто един млад мъж се обръща към друг. — Колко жалко, че не сте довели със себе си и мистър Люкър. Вие и той (докато трае нашата последна сензация) сте двамата най-интересни мъже в Лондон. Това е едно болезнено, ненормално и неестествено изказване от моя страна, което може да накара една порядъчна натура като мис Клак инстинктивно да потрепере. Но все едно! Разкажете ми сега всичко, и то подробно, за произшествието на улица Нортъмберланд. Зная, че вестниците все трябва да са пропуснали нещо.
Дори и мистър Годфри е наследил греховната природа, стигнала до нас от Адама — твърде нищожна част от човешкото наследство… но — уви! — вече придобита. Признавам си, че ми беше тежко да гледам как той взе ръката на мис Рейчъл и лекичко я положи върху лявата страна на жилетката си. Това беше едно пряко насърчение за нейния разпуснат начин на разговор и за дръзкия й намек към мен.
— Скъпа моя Рейчъл — продума той със същия този глас, който ме бе изпълнил с трепет, когато говореше за нашите надежди и нашите панталони, — вестниците са ви разказали всичко, и то много по-добре, отколкото аз бих могъл да го разкажа.
— Годфри смята, че ние отдаваме извънредно голямо значение на тази работа — забеляза леля ми. — Той току-що ни съобщи, че му е неприятно да говори за това.
— Защо?
Когато Рейчъл зададе този въпрос, очите й изведнъж светнаха и се взряха право в лицето на мистър Годфри. От своя страна, той й отправи поглед, изпълнен с такава незаслужена и с нищо неоправдана снизходителност, че аз не можех да не се намеся.
— Рейчъл, миличка — запротестирах леко аз, — истинското величие и истинската смелост са винаги скромни!
— Вие сте много добро момче, по своему, Годфри — каза тя, продължавайки да не ми обръща никакво внимание и да говори все така разпуснато, както един мъж на друг. — Но аз съм сигурна, че вие не сте никакво величие; не вярвам, че притежавате някаква особена смелост; и съм твърдо убедена, че ако някога сте притежавали някаква скромност, вашите почитателки са ви освободили от тази добродетел преди много, много години. Убедена съм също, че вие си имате някаква лична причина да не говорите за вашето приключение на Нортъмберландската улица. И аз възнамерявам да узная тази причина!
— Причината е много проста и аз лесно мога да ви я призная — отвърна той със същата отстъпчивост. — На мене ми омръзна да говоря за това.
— Омръзнало ви е да говорите за това? Мили Годфри, позволете ми да ви направя една забележка.
— Каква?
— Вие прекарвате премного време в женска компания. И в резултат на това сте усвоили две много лоши привички: научили сте се сериозно да разговаряте за глупости и да лъжете заради удоволствието да се лъже. Вие не можете да бъдете откровен с вашите обожателки. Но аз възнамерявам да ви накарам да бъдете откровен с мен. Елате тук и седнете! Аз горя от нетърпение да ви задам прями въпроси и ще очаквам от вас да ми давате прями отговори.
Тя, направо казано, го помъкна през цялата стая към един стол до прозореца, където светлината би падала върху неговото лице. На мене ми тежи, че съм задължена да описвам подобни приказки и постъпки. Но притисната между чека на мистър Франклин Блейк, от една страна, и свещената ми почит към истината, от друга — какво бих могла да сторя? Погледнах към леля ми. Тя седеше неподвижно; очевидно не беше никак разположена да се намесва. Никога по-рано не бях забелязвала у нея такова безразличие. Това беше може би реакцията от безпокойните дни, прекарани в провинцията. Наистина не много приятен симптом за отбелязване, какъвто и да беше той, като се има предвид възрастта на лейди Вериндър и нейната понапълняла фигура.
Междувременно Рейчъл се бе настанила до прозореца заедно с мистър Годфри — нашия мил и снизходителен мистър Годфри. Тя се зае с въпросите, с които го бе заплашвала, обръщайки толкова малко внимание на майка си и на мен, сякаш ние изобщо не бяхме в стаята.
— Полицията нищо ли не е открила, Годфри?
— Абсолютно нищо.
— Предполагам, че тримата мъже, които са устроили клопка на вас, са същите, които след това са устроили клопка и на мистър Люкър?