Докато това продължаваше, аз чувах как милият мистър Годфри кротко възразяваше:
— Вашето име не трябва да бъде свързано с такива скандални истории. Вашата репутация, скъпа Рейчъл, е много чиста и много свята, за да си играе човек с нея.
— Моята репутация! — Тя избухна в смях — И мене обвиняват, Годфри, така както и вас! Най-добрият детектив в Англия заявява, че аз съм откраднала собствения си диамант. Попитайте го и той ще ви каже, че аз съм заложила Лунния камък, за да изплатя тайните си дългове. — Тя млъкна, изтича през стаята и падна на колене пред майка си. — О, мамо, мамо, мамо! Аз трябва да съм луда, нали? Да не открия истината дори и сега!
Рейчъл беше тъй възбудена, че не забеляза състоянието на майка си. Тя отново скочи на крака и се втурна към мистър Годфри.
— Аз няма да позволя, вас… няма да позволя никой — който и да е невинен човек, да бъде обвинен и опозорен по моя вина! Ако вие не искате да ме заведете в съда, напишете още сега декларация за вашата невинност и аз ще я подпиша. Направете, каквото ви казвам, Годфри, или аз ще шиша за това до вестниците… ще изляза и ще почна да крещя за това на улицата!
Ние няма да твърдим, че тия думи бяха внушени от угризение на съвестта… ние ще кажем само, че това бяха думи на истеричка. Снизходителният мистър Годфри я успокои, като взе лист хартия и написа декларацията. Рейчъл я подписа с трескава бързина.
— Показвайте я навсякъде, не мислете за мене — рече тя, като му подаде листа. — Страхувам се, Годфри, че в мислите си аз съм била досега несправедлива към вас. Вие не сте такъв егоист, вие сте много по-добър, отколкото аз си мислех. Идвайте при нас, когато можете, и аз ще се опитам да поправя злото, което съм ви причинила.
Тя му подаде ръка. Уви, колко жалка е нашата грешна природа! Жалко е и за мистър Годфри! Той не само че се забрави до такава степен, за да й целуне ръката, но й отговори с такъв прочувствен глас, който сам по себе си при дадените обстоятелства беше почти греховен.
— Ще идвам, скъпа моя — каза той, — при условие, че ние няма вече да говорим по този омразен въпрос.
Още преди някой от нас да успее да каже и една думичка, откъм входната врата се разнесоха силни удари, които ни стреснаха. Аз погледнах през прозореца и видях Суетата, Плътта и Дяволът да чакат пред портата под формата на карета и коне, напудрен лакей и три тъй крещящо облечени жени, каквито аз не бях виждала през целия си живот.
Рейчъл потръпна и дойде на себе си. Прекоси стаята и дойде при майка си.
— Идват за мен, да ме заведат на изложбата на цветята — каза тя. — Само една думичка, мамо, преди да изляза. Аз не съм ви огорчила, нали?
Капките бяха извършили своята работа. Лицето на бедната ми леля беше приело своя естествен цвят.
— Не, не, мила моя — каза тя. — Излез с приятелките си и се повесели.
Рейчъл се наведе и я целуна. Аз стоях близо до вратата, когато тя излезе от стаята. В нея бе настъпила нова промяна — тя плачеше. Аз с интерес наблюдавах временното смекчаване на това ожесточено сърце. Почувствувах нужда да й кажа няколко сериозни думи. Уви, моето съчувствие, предизвикано от най-добри намерения, само я оскърби.
— Защо пък трябва да ме съжалявате? — попита тя с горчив шепот. — Не виждате ли колко съм щастлива? Отивам на изложбата на цветя, Клак, и имам най-красивата шапка в целия Лондон.
Тя завърши този присмех, като ми изпрати въздушна целувка, и изтича навън от стаята.
Как бих желала да опиша с думи състраданието, което чувствувах към това нещастно и заблудено момиче. Но аз разполагам с думи почти толкова, колкото и с пари. Позволете ми да ви кажа само, че сърцето ме болеше за нея.
Когато се върнах при леля, аз забелязах, че милият мистър Годфри тихичко търсеше нещо из всички краища на стаята. Преди да успея да го попитам дали не мога да му помогна, той беше вече намерил това, което търсеше. После се върна при нас с декларацията на неговата невинност в една ръка и с кутия кибрит — в другата.
— Скъпа ми лельо, един малък заговор — рече той. — Драга мис Клак, една благочестива измама, която дори и вашата високонравствена прямота ще извини! Моля ви да оставите Рейчъл да си мисли, че аз съм приел великодушното самопожертвувание, с което тя подписа този документ. Моля ви също така да бъдете свидетелки, че аз унищожавам тази декларация във ваше присъствие, преди да напусна този дом. — Той драсна клечка кибрит, запали хартията и я остави да изгори върху една чиния на масата. — Малката неприятност, която ме сполетя, не представлява абсолютно нищо; много по-важно е да се опази това чисто име от мръсните хорски уста. Ето! Пред нас е тази безобидна купчинка пепел; и нашата мила, впечатлителна Рейчъл никога не ще узнае за това, което ние току-що направихме. Как се чувствувате сега? Скъпи мои приятелки, как се чувствувате сега? Ако питате мен, сега ми е така леко на душата, като на малко момче.