Пристигайки в къщи, аз избрах и отрупах със забележки първата серия четива и се върнах на Монтегю скуеър с дузина книги в пътната си чанта — книги, каквито не се срещат в литературата на никоя друга европейска страна. На файтонджията заплатих точно толкова, колкото му се полагаше. Той взе парите и изруга; а пък аз тутакси му подадох една от моите брошури. Ако бях насочила към него пистолет, този негодяй едва ли би изпаднал в по-голям ужас. Той скочи на седалото и с най-вулгарни възклицания на недоволство подкара конете си с всичка сила. Ала съвсем напразно — това мога да ви кажа с радост! Защото въпреки всичко аз все пак успях да посея добрите семена, като хвърлих през прозорчето една от брошурите вътре в неговия файтон,
За мое голямо облекчение вратата ми отвори не особата с панделки на шапката, а лакеят, който ми съобщи, че лекарят бил дошъл и още седи вътре с лейди Вериндър. Мистър Бреф, адвокатът, също бил пристигнал преди една минута и сега чакал в библиотеката. Мен ме заведоха в библиотеката и ме помолиха да почакам.
Мистър Бреф, изглежда, се учуди, като ме видя. Той е адвокат на семейството и ние с него неведнъж се бяхме срещали в дома на лейди Вериндър. Аз с прискърбие трябва да отбележа, че той бе вече остарял и побелял, занимавайки се цял живот само със светски дела и поръчения. През работните си часове този човек бе действувал като избран пророк на Закона и Мамона; а през свободните си часове е бил не по-малко способен да чете романи и да разкъсва брошури.
— Да не би да идвате да живеете тук, мис Клак? — попита той, гледайки пътната ми чанта.
Ако му откриех съдържанието на скъпоценната си пътна чанта, това би означавало просто да предизвикам порой от скверности и богохулства. Аз понижих себе си до неговото ниво и му обясних по каква работа бях дошла тук.
— Леля ме уведоми, че възнамерява да подпише завещанието си — отвърнах аз. — Тя беше тъй добра да ме помоли да бъда един от свидетелите.
— О, да, мис Клак, вие сте напълно подходяща за свидетел. Станали сте вече пълнолетна и нямате никакъв финансов интерес към завещанието на лейди Вериндър.
Никакъв финансов интерес към завещанието на лейди Вериндър! О, с каква признателност чух аз тези думи! Ако леля ми, която притежава хиляди, си бе спомнила и за мен, бедната, за която дори и пет лири значат твърде много, и ако моето име бе се появило в завещанието във връзка с някакво малко наследство — тогава моите врагове биха могли да се усъмнят в мотивите, които ме накараха да се товаря с избраните съкровища на моята библиотека и да изчерпя оскъдните си средства по разорителното наемане на файтона. Но сега в това не би могъл да се усъмни дори и най-жестокият ми клеветник. Така е много по-добре! О, разбира се, разбира се, много по-добре!
Гласът на мистър Бреф ме откъсна от тези мои утешителни размишления. Моето мълчание и моята замисленост очевидно тежаха на този суетен човек и го принуждаваха, така да се каже, да ми заговори, дори и против собственото си желание.
— Е, мис Клак — какви са последните новини от вашите благотворителни среди? Как се чувствува вашият приятел мистър Годфри Ейблуайт след обидата, която му нанесоха мошениците на Нортъмберландската улица? Хубавичка историйка разправят в моя клуб за този благочестив джентълмен!
Аз бързо забравих начина, по който този човек забеляза, че съм станала вече пълнолетна и че нямам никакви парични интереси към завещанието на леля ми. Но тонът, с който той намекна за милия мистър Годфри, ме изкара из търпение. Смятайки се задължена след всичко, което се случи в мое присъствие през този ден, да защитя невинността на моя чудесен приятел, когато и където в нея биха могли да се съмняват — аз почувствувах необходимостта да включа в изпълнението на тази справедлива задача и язвителния укор на мистър Бреф.
— Аз не съм светска жена — рекох аз — и не се ползувам с преимуществото, сър, да бъде членка на вашия клуб! Но аз случайно узнах историята, за която вие намеквате; и зная също така, че по-гнусна лъжа от тази никога не е била измисляна.
— Да-да, мис Клак, вие вярвате във вашия приятел. Това е съвсем естествено. Ала мистър Годфри Ейблуайт не ще може да убеди света тъй лесно, както е убедил Комитета на благотворителните дами… Фактите говорят против него. Той е бил в Йоркшир, когато диамантът е изчезнал. И той пръв е избягал оттам и се е върнал в Лондон. Това са доста некрасиви обстоятелства, мадам, ако погледнете на тях от гледна точка на последните събития.