Когато се прибрах у дома нея вечер и си помислих за истинските богатства, които бях разпръснала с щедра ръка из цялата къща на бедната ми леля — аз се почувствувах тъй свободна от всякакви грижи, като че бях станала отново малко дете. Тъй леко ми беше на душата, че изпях един куплет от Вечерния химн. Тъй леко на сърцето, че заспах още преди да довърша втория куплет. Също като дете, като малко дете!
Така прекарах тази блажена нощ. И когато се събудих на следната сутрин — о, колко млада се почувствувах! Аз бих могла да прибавя: колко млада изглеждах, ако бях способна да говоря за тленното си тяло. Но аз не съм способна на това — и не прибавям нищо.
Когато наближи обед — подтикната не от някакви човешки интереси, а за да видя милата си леля, — аз си сложих шапката, за да се отправя към Монтегю скуеър. Току-що се бях приготвила и ето че прислужницата в квартирата, където живеех тогава, надникна през вратата и каза:
— Дошъл е човек от лейди Вериндър за мис Клак.
Аз заемах долния етаж по време на моето пребиваване в Лондон. Предната стая ми служеше за гостна: много малка, ниска и оскъдно мебелирана, но затова пък колко спретната! Погледнах в коридора да видя кой от слугите на лейди Вериндър бе попитал за мен. Беше младият лакей Самюел — вежлив, със свежо, интелигентно лице и с учтиви маниери. Аз винаги бях изпитвала духовен интерес към Самюел и желание да му кажа няколко поучителни слова. Сега го поканих в гостната си.
Той влезе с голям пакет под мишница. Сложи го на масата така, сякаш се боеше от него.
— Моята господарка ви поздравява, мис, и каза, че тук ще намерите писмо…
Изпълнил поръчението си, вежливият младолик лакей ме учуди: той сякаш искаше тутакси да се обърне и да избяга.
Аз го задържах, за да му задам няколко любезни въпроса. Бих ли могла да видя леля, ако отида на Монтегю скуеър? Не, тя излязла на разходка с кола. Мис Рейчъл отишла с нея и мистър Ейблуайт също седнал при тях в каляската. Знаейки колко много милият мистър Годфри бе изоставил своите благотворителни задължения, аз намерих за странно такова едно губене на време. Спрях Самюел на вратата и му зададох още няколко любезни въпроса. Мис Рейчъл щяла да ходи на бал тази вечер, а мистър Ейблуайт се уговорил да бъде у тях на кафе и след това да я придружи. За утре сутринта бил обявен голям концерт и на Самюел било заръчано да запази няколко места, в това число и за мистър Ейблуайт.