— Страхувам се, че всички билети ще се продадат, мис — каза този невинен младеж, — ако не изтичам за тях незабавно!
Той избяга, още недовършил думите си, и аз отново останах сама с тревожни мисли в главата.
Същата тази вечер трябваше да се състои спешно заседание на „Комитета за майчинско опекунство“, свикано със специалната цел да получим съвет и помощ от мистър Годфри. И вместо да подкрепи нашия комитет, отрупан целият с купища панталони, които съвсем бяха изтощили нашата малка организация, той се бе наговорил да пие следобедното си кафе на Монтегю скуеър, а след това да отиде на бал! За другия ден беше уреден фестивал на „Дамското британско дружество за надзор върху неделните обожатели на слугините“. Вместо да присъствува на този фестивал и да бъде душата на това борещо се с големи трудности общество, той дал дума на разни суетни хора да отиде с тях на концерт! Аз се попитах: „Какво значи всичко това?“ Уви, това значеше, че нашият християнски герой ми се представи в съвършено нова светлина и в моите мисли се свърза с най-ужасните прегрешения на нашето време.
Да се върнем обаче към събитията на този ден. Останала сама в стаята, аз, естествено, насочих вниманието си към пакета, който очевидно бе хвърлил в такъв странен ужас румения млад лакей. Дали леля не беше ми изпратила обещаното наследство? И дали то нямаше да се окаже някоя износена дреха, изтъркано сребро, излязло от мода украшение или нещо от този род? Готова да приема всичко и да не се сърдя за нищо, аз отворих пакета. И какво видяха очите ми? Дванайсетте скъпоценни брошури, които снощи бях пръснала из цялата къща — всички ми се връщаха по поръчение на лекаря! И как да не се разтрепери младият Самюел, когато ми донесе пакета в стаята? Как можеше да не избяга, след като бе изпълнил такова жалко поръчение! Що се отнася до писмото на леля ми — тя просто ми съобщаваше, бедната, че не смеела да не се подчини на заповедите на лекаря.
Какво трябваше да се прави сега? С моето възпитание и моите принципи аз не изпитвах ни най-малкото съмнение по този въпрос.
Осланяйки се на своята съвест и действувайки в полза на своите ближни, истинската християнка никога не пада духом. Нито общественото мнение, нито влиянието на отделни лица не ни оказват никакво влияние, щом вече сме пристъпили към изпълнението на своята мисия.
В случая на моята заблудена леля формата, която трябваше да вземе набожната ми настойчивост, беше за мен съвсем ясна.
Подготовката на лейди Вериндър за вечния живот с помощта на духовните лица не се удаде поради нейното явно нежелание. Не се удаде и подготовката й с помощта на книги поради нечестивото упорство на лекаря. Така да бъде! Какво оставаше да се прави? Оставаше тя да се подготви чрез късички писма. С други думи, тъй като всички книжки бяха върнати, то някои избрани от тях места, преписани с различни почерци и оформени във вид на писма, адресирани до леля, трябваше да й бъдат изпратени по пощата, а също и да бъдат пръснати в дома й така, както бях сторила предишния ден с книжките. Като писма те няма да събудят подозрение; като писма — те ще бъдат отворени и може би прочетени. Някои от тях аз написах собственоръчно. „Мила лельо, мога ли да ви помоля да обърнете внимание на тия няколко реда?“ и прочие. „Мила лельо, като четях снощи, аз случайно попаднах на това място…“ и прочие. Други писма бяха написани вместо мен от моите неоценими сътруднички, сестрите от „Дружеството за майчинско опекунство“. „Милостива госпожо, простете за интереса, проявяван към вас от една истинска, макар и смирена приятелка…“ „Милостива госпожо, ще позволите ли на една сериозна жена да ви безпокои с няколко утешителни думи?“ По такъв един вежлив начин на нас ни се удаде да й поднесели наново всички ценни пасажи, и то в такава форма, в която не би могъл да се усъмни дори и най-проницателният от лекарите материалисти. Още преди да се сгъсти вечерният мрак, аз вече разполагах с дванадесет поучителни книжки. Незабавно се разпоредих шест от тях да й бъдат изпратени по пощата; останалите шест прибрах в джоба си, за да ги пръсна сама из къщата на другия ден.
Малко след два часа аз отново стъпих на благочестивото бойно поле, обръщайки се с любезни въпроси към Самюел, пред входа на дома на лейди Вериндър. Леля прекарала кошмарна нощ. Тя отново се намирала в стаята, където се подписах като свидетелка на нейното завещание, лежала на дивана и се опитвала да поспи.