Мистър Годфри не каза нищо повече. Но той произнесе това със същия този порив, който му бе спечелил славата на забележителен оратор. Тя седеше — ужасена или очарована, не зная точно кое, — без дори да се опита да отстрани ръцете му и да ги сложи там, където им беше мястото. Що се отнася до мен, то моите разбирания за благоприличие бяха напълно объркани. Аз изпаднах в такова мъчително затруднение — тъй много се колебаех дали трябваше най-напред да си затворя очите, или да си запуша ушите, че не направих нито едното, нито другото. Факта, че бях способна да придържам завесата така, че да мога да гледам и да слушам — аз приписвах само на задушаващата ме истерия. Дори и лекарите са съгласни, че когато истерията ви задушава, вие трябва здраво да се държите за нещо.
— Да — каза той с всичкия чар на своя небесен глас и на своето държане, — вие сте благородно създание! Жена, която може да говори истината заради самата истина, жена, която е готова по-скоро да пожертвува своята гордост, отколкото честния мъж, който я обича — е най-скъпоценното от всички съкровища! И ако такава жена се омъжи и ако мъжът успее да спечели нейното уважение — това е достатъчно, за да го ощастливи за цял живот. Вие споменахте, скъпа моя, за мястото, което заемате в моите очи. Съдете сама какво е това място — когато аз на колене ви моля да ми позволите да излекувам вашето бедно наранено сърце, като се грижа за вас! Рейчъл, ще ме удостоите ли с честта, ще ме направите ли блажен, като станете моя жена?
Тук аз навярно бих се решила да си запуша ушите, ако Рейчъл не ме насърчи да ги държа открити, отговаряйки му с първите разумни думи, които някога съм слушала от нейните уста.
— Годфри — каза тя, — да не сте полудял!
— Аз никога не съм говорил по-трезво, мила, от гледна точка на вашето и моето добро. Хвърлете един поглед към бъдещето. Нима сте длъжна да пожертвувате собственото си щастие за човек, който никога нищо не е знаел за вашите чувства към него и когото вие сте решили никога вече да не виждате? Не е ли ваш дълг, по отношение на самата себе си, да забравите тази нещастна привързаност? А нима бихте могли да намерите забрава в живота, който водите сега? Вие сте опитали този живот и той вече ви е дотегнал. Обкръжете се с интереси, по-възвишени от тия жалки светски развлечения. Сърце, което да ви обича и уважава; дом, пълен със спокойствие и приятни задължения, които да ви увличат ден след ден… опитайте това утешение, Рейчъл! Аз не ви моля за любов; аз ще бъда доволен само от вашето приятелство и уважение. Предоставете останалото… доверчиво предоставете останалото на предаността на вашия съпруг и на времето, което лекува рани, дори по-дълбоки от вашите!
Тя вече бе започнала да се поддава на неговите увещания. О, що за възпитание бе получила тя!? О, колко по-различно бих постъпила аз на нейно място!
— Не ме изкушавайте, Годфри! — каза тя. — Аз и без това съм достатъчно разстроена и нещастна. Не ме правете още по-разстроена и по-нещастна.
— Само един въпрос, Рейчъл. Имате ли нещо против мен? Не изпитвате ли някакво отвращение към мен?
— Към вас? Вие винаги сте ми харесвали! И след това, което вие току-що ми казахте, аз бих била просто безчувствена, ако не ви уважавах и не се възхищавах от вас.
— А много ли жени познавате, мила Рейчъл, които да уважават мъжете си и да се възхищават от тях? И все пак те се разбират доста добре помежду си. Много ли девици, отивайки под венчило, биха могли да открият сърцата си пред мъжете, които ги водят към олтара? И все пак бракът им не е нещастен; те си живеят спокойно. Работата е там, че жените търсят в брака убежище много по-често, отколкото те желаят да си признаят; и нещо повече — те намират, че бракът оправдава техните надежди. Нека се върнем отново към вашия случай. На вашите години и с вашата привлекателност — възможно ли е да се обречете на вечна самота? Имайте вяра в моето познаване на света — за вас това е абсолютно невъзможно. То е само въпрос на време. След няколко години вие може да се омъжите за някой друг. Или пък да се омъжите за този, скъпа моя, който се намира сега във вашите нозе и който цени вашето уважение и възхищение много повече от любовта на която и да е друга жена!
— По-тихо, Годфри! Вие се мъчите да ме убедите в това, върху което аз досега не съм се и замисляла. Вие ме изкушавате с нова надежда, когато всичките ми надежди са рухнали. Пак ви повтарям: аз съм нещастна, тъй отчаяна, че ако вие ми кажете още една думичка, аз ще приема предложението ви при вашите условия. Възползувайте се от това предупреждение и си идете!