2. „Мистър Франклин Блейк поднася поздравите си на мис Клак и моли за позволение да й благодари за петата глава от нейния разказ. Като й връща извадките прикрепени към него, той ще се въздържи от споменаването на каквото и да е лично възражение, което би могъл да изпитва към този вид литература, и единствено ще спомене, че предложените добавки към ръкописа не са необходими за осъществяването на целите, които той преследва.“
3. „Мис Клак моли за разрешение да потвърди връщането на Извадките. Тя любящо напомня на мистър Блейк, че тя е християнка и това е причината, поради която е съвсем невъзможно той да я засегне. Мис К. запазва чувството си на дълбока заинтересованост към мистър Блейк и се зарича при първия случай, когато го повали заболяване, да му предложи за втори път нейните Извадки. Междувременно тя би се радвала да знае, преди да започне последните глави на своя разказ, дали може да й се разреши да довърши своя скромен принос като бъде от полза със светлината, която по-късните разкрития са хвърлили върху мистерията на Лунния камък.“
4. „Мистър Франклин Блейк съжалява, че ще разочарова мис Клак. Той само може да повтори инструкциите, които е имал честта да й даде, когато тя е започнала своя разказ. Тя се умолява да се ограничи до собствените си преживявания относно хора и събития, така както са записани в нейния дневник. Тя ще бъде достатъчно любезна да остави по-късните разкрития на перото на тези хора, които могат да ги опишат в качеството си на действителни очевидци.“
5. „Мис Клак извънредно съжалява, че безпокои мистър Блейк с друго писмо. Нейните Извадки бяха върнати и изразяването на нейните зрели възгледи касаещи Лунния камък бяха забранени. Мис Клак болезнено съзнава, че би трябвало (на светски език) да се почувствува отрязана. Но не — мис К. се е научила на Постоянство в Училището на злочестините. Предметът на нейното писмо е да разбере дали мистър Блейк (който забранява всичко останало) забранява появяването на настоящата кореспонденция в разказа на мис Клак? Някакво обяснение на позицията, в която намесата на мистър Блейк я поставя като авторка, изглежда е дължимо въз основа на елементарна справедливост. И мис Клак от своя страна много силно желае нейните писма да бъдат представени, за да говорят сами за себе си.“
6. „Мистър Франклин Блейк е съгласен с предложението на мис Клак при условие, че тя бъде така добра да счете това негово указание относно неговото съгласие като приключване на кореспонденцията между тях.“
7. „Мис Клак чувства, че е нейно Християнско задължение (преди приключване на кореспонденцията) да информира мистър Франклин Блейк, че неговото последно писмо — прието като доказателство за намерение му да я засегне — не е успяло в постигането на целите на автора си. Тя с привързаност умолява мистър Блейк да се оттегли в уединение в стаята си и да обмисли дали обучението, което може да издигне една бедна слаба жена над всяко оскърбление, не заслужава по-голямо възхищение от това, което той е предразположен да изпитва понастоящем. Бивайки привилегирована с подхвърлянето на това указание мис К. тържествено се зарича да изпрати обратно пълната поредица от Извадки на мистър Блейк.“
(Не беше получен отговор на това писмо. Коментарът е излишен.
(Подписано) ДРУЗИЛА КЛАК.)
Седма глава
Предходната кореспонденция ще обясни задоволително защо не ми остава друг избор освен да премина през смъртта на лейди Вериндър просто чрез представянето на този факт, с което свърших глава пета.
Придържайки се за в бъдеще строго в границите на личните си преживявания, тук трябва да спомена, че измина цял месец от смъртта на леля ми, преди аз отново да се срещна с Рейчъл Вериндър. По времето на тази среща аз прекарах няколко дни под един покрив с нея. По същото това време се случи и нещо важно, отнасящо се до нейния годеж с мистър Годфри Ейблуайт, което също трябва да се спомене на това място. Когато и тази последна от многото семейни неприятности бъде описана, моята задача ще бъде завършена; защото тогава аз ще съм разказала за всичко, което зная, като непосредствена (макар и неволна) свидетелка на събитията.
Тялото на леля ми беше пренесено от Лондон и погребано в малкото гробище край църквата в собствения й парк. Аз бях поканена на погребението заедно с всички роднини. Но за мен беше невъзможно (с моите религиозни убеждения) да се съвзема тъй скоро от сътресението, което нейната смърт ми беше причинило. Освен това на мен ми беше съобщено, че заупокойната молитва ще прочете ректорът от Фризингхол. Но тъй като аз бях видяла този духовен отцепник да играе карти с лейди Вериндър, съмнявам се дали бих постъпила добре, ако отидех на погребението — дори и ако бях в състояние да сторя това.