Рейчъл слезе на закуска, но нищо не хапна и мълча почти през цялото време. След закуска безцелно скита от стая в стая, сетне изведнъж се опомни и отвори пианото. Музиката, която си избра да свири, беше непристойна, нечестива, взета от тия постановки на сцената, за които — щом човек си помисли, и кръвта в жилите му замръзва. Аз тайно се осведомих за часа, в който се очаква да пристигне мистър Годфри, и се избавих от тая музика, като излязох от къщи.
Останала сама, аз се възползувах от случая да посетя двамата си местни приятели. Това беше неописуемо наслаждение — отново да се почувствувам заета със сериозни разговори със сериозни хора! Безкрайно ободрена и освежена, аз се отправих назад към къщи, за да не пропусна пристигането на очаквания гост. Влязох в столовата, всякога празна по това време на деня — и се намерих лице срещу лице с мистър Годфри Ейблуайт!
Той не направи никакъв опит да избяга. Напротив, пристъпи да ме посрещне най-енергично.
— Драга мис Клак, тъкмо вас чаках! Аз случайно се освободих по-рано от моите лондонски задължения и ето че пристигнах преди определеното време.
В неговото обяснение не се чувствуваше ни най-малкото смущение, макар че това беше нашата първа среща след сцената на Монтегю скуеър. Наистина мистър Годфри не знаеше, че аз бях свидетелка на тази сцена. Но, от друга страна, той знаеше, че членовете на Дамския опекунски комитет, както и приятелите ми от другите благотворителни дружества може да са ме осведомили за неговото безсрамно пренебрегване на дамите и бедните. И все пак ето го пред мен — с очарователния си глас и пленяваща усмивка!
— Видяхте ли се вече с Рейчъл? — попитах аз. Той кротко въздъхна и ми взе ръката. Разбира
се, аз незабавно щях да си отдръпна ръката, ако тонът на неговия отговор не бе ме поразил.
— Видях се с Рейчъл — каза той най-спокойно. — Вие знаете, скъпа приятелко, че тя беше сгодена за мен, нали? Но ето че сега внезапно е решила да ми върне годежа. Нейните размишления са я убедили, че за наше общо благо щяло да бъде по-добре, ако тя се откаже от обещанието си и ми даде възможност да направя друг, по-щастлив избор. Това е единствената причина, която тя изтъква, и единственият отговор, който може да ми даде.
— А какво направихте вие от ваша страна? — попитах аз. — Съгласихте ли се?
— Да — каза той с невъзмутимо спокойствие. — Съгласих се.
Неговото държане в този случай беше тъй непонятно, че аз стоях като вцепенена, докато ръката ми лежеше в неговата ръка. Да се взирате втренчено в когото и да било — е грубост, а в един джентълмен — неделикатно.
— Какво означава това? — казах аз като насън.
— Позволете ми да ви кажа — отвърна той — и елате да седнем!
Той ме поведе към креслото. Смътно си спомням, че беше много внимателен. Може би сложи ръката си около моя кръст — за да ме подкрепи, макар че не съм напълно сигурна в това. Аз бях съвсем безпомощна, а неговото държане с дамите е било винаги тъй сърдечно. Както и да е, ние седнахме. За това поне мога да гарантирам!
Седма глава
— Аз загубих красива невяста, прекрасно обществено положение и значителна зестра — започна мистър Годфри — и се примирих с това без борба. Каква може да бъде причината за такова едно необикновено поведение? Скъпа моя приятелко, причина няма.
— Причини няма? — повторих аз.
— Позволете ми, скъпа мис Клак, да направя едно сравнение с децата — продължи той. — Детето извършва редица странни постъпки. Вие оставате учудена и се опитвате да откриете причината. Милото бедно дете не може да ви обясни тази причина. Все едно да попитате тревата защо расте и птиците — защо пеят. И тъй, в дадения случай аз приличам на малкото дете, на тревата, на птиците. Не зная защо направих предложение на мис Вериндър. Не зная защо пренебрегнах моите мили дами по такъв долен начин. Не зная как съм могъл да се откажа от „Комитета за майчинско опекунство“. Вие казвате на детето: Защо си толкова лош? А малкото ангелче слага пръст в устата Си и не знае какво да отговори. Същото е и с мен, мис Клак! Аз не бих могъл да призная това пред никой друг. Но се чувствувам задължен да го призная пред вас.