Аз започнах да идвам на себе си. Предстоеше ми да вникна в известни нравствени проблеми. Подобни проблеми дълбоко ме Интересуват и мисля, че съм достатъчно способна да ги разрешавам.
— Вие сте най-добрият приятел, напрегнете разума си и ми помогнете — продължи мистър Годфри. — Кажете ми защо настъпва време, когато моите брачни планове започват да ми изглеждат като някакъв сън? Защо изведнъж започвам да си мисля, че моето истинско щастие се състои в това: да помагам на милите дами в изпълнение на скромни, полезни дела, да произнасям няколко убедителни слова, когато ме покани председателят? За какво ми е потрябвало обществено положение? Аз и без това го имам! За какво ми е зестра? Аз и без това мога да Си заплащам хляба и сиренето, малката си квартира и двата костюма в годината. За какво ми е мис Вериндър? Тя сама си призна пред мен (нека това си остане между нас, мила мис Клак), че обича друг и че би се омъжила за мен само за да забрави по-скоро този друг мъж. Каква ужасна перспектива! О, боже мой, каква ужасна перспектива! Ето за какво размишлявах, мис Клак, на път за Брайтън. Когато се намерих пред Рейчъл, аз се почувствувах като престъпник, очакващ своята присъда. Когато узнах, че тя също бе променила решението си и ми предложи да разтурим годежа, аз почувствувах (в това не може да има никакво съмнение) крайно голямо облекчение. Само преди един месец аз с възторг я притисках до гърдите си. А преди един час, когато узнах, че никога вече няма да я притискам до гърдите си, бях опиянен като от силно питие. Всичко това изглежда невъзможно… то като че ли не може да бъде истина. И все пак това са фактите — както имам честта да ви ги изложа сега, когато ние с вас седим на тия два стола. Аз загубих красива невяста, прекрасно обществено положение и значителен доход; и приех съдбата си без никаква борба. Можете ли да ми обясните всичко това, скъпа приятелко? Аз не мога — то е извън моите сили.
Неговата красива глава клюмна и той с отчаяние се отказа от разрешаването на нравствения проблем.
Бях дълбоко трогната. Случаят (ако мога да говоря като духовен лекар) ми стана ясен като ден. Всички ние от опит знаем, че хора с прекрасни възможности често падат до нивото на най-ограничените простосмъртни, които ги обкръжават. Не ще и съмнение, че целта на мъдрото Провидение се състои в това: да напомни на величията от този свят, че и те са смъртни и че Властникът, който им дава .това величие, може да им го отнеме. Сега, струва ми се, читателят лесно може да различи — в жалките постъпки на мистър Годфри, на които аз бях невидима свидетелка — едно от тия полезни унижения. Лесно може също така да се Открие желателното възвръщане на благородния му характер — в ужаса, с който той прогони мисълта за женитба с мис Рейчъл, както и в приятното усърдие, с което той изрази желанието си да се върне при своите дами и бедняци.
Аз му изложих своето мнение с прости и сестрински думи. Приятно беше да се види неговата радост. И докато говорех, той заприлича на човек, който излиза от тъмнината и навлиза в светлината. Когато го уверих, че Майчинският опекунски комитет с радост и любов ще го приеме пак, сърцето на нашия християнски герой преля от благодарност. Той поднасяше към устните си ту едната, ту другата ми ръка. Развълнувана до крайност от мисълта, че той ще се върне пак при нас, аз го оставих да прави, каквото си иска с моите ръце. Затворих очи. Попаднала в екстаза на духовна самозабрава, аз отпуснах глава на рамото му. Още една минутка и аз сигурно бих припаднала в неговата прегръдка, ако някакъв шум отвън не бе ме накарал да се опомня. Отвратително дрънкане на ножове и вилици се чу зад вратата — лакеят идваше да сложи масата за обед.
Мистър Годфри скочи на крака и погледна часовника над камината.
— Как лети времето, когато съм с вас! — възкликна той. — Ще изпусна влака…
Осмелих се да го попитам защо тъй много бърза да се завърне в Лондон. Неговият отговор ми припомни за семейните затруднения, които трябваше да бъдат уредени, и за семейните недоразумения, които тепърва щяха да настъпят.
— Получих писмо от баща ми — каза той. — Някаква работа го принуждава да дойде от Фризингхол в Лондон днес и той възнамерява да пристигне тук тази вечер или утре сутринта. Искам да му съобщя за това, което се случи между Рейчъл и мен. Той взима много присърце нашата женитба — ще си имаме големи неприятности. Страхувам се, че няма лесно да се примири с развалянето на годежа. Трябва да му попреча да идва тук, докато не се успокои. Скъпа приятелко, ние ще се срещнем пак!