С тия думи той побърза да си отиде. Аз също побързах да се кача горе, в стаята си — трябваше да се поуспокоя, докато дойде времето да се срещна с леля Ейблуайт и Рейчъл на обед.
На мене ми беше добре известно — нека се спра още малко на мистър Годфри, — че всеоскверняващото обществено мнение бе обвинило мистър Годфри, че тон си имал свои, лични съображения, за да освободи Рейчъл от нейната дадена дума при първия удобен случай, който тя му предложи. До ушите ми бе стигнал също и слухът, че неговото нетърпеливо желание да си възстанови уважението в моите очи било преписвано в известни среди на користното му намерение да се помири (чрез мен) с една почтена дама, членка на „Комитета за майчинско опекунство“ — обилно надарена с всички земни блага и моя възлюбена приятелка. Аз споменавам за тия отвратителни сплетни само за да обявя на всеослушание, че те никога не са оказвали ни най-малкото влияние върху моята душа. Подчинявайки се на дадените ми инструкции, аз изложих колебанията в моето мнение за християнския герой точно така, както ги намерих записани в дневника си. За свое оправдание позволете ми тук да прибавя, че веднъж спечелил отново моето уважение, този мой даровит приятел никога вече не го загуби.
Слязох в столовата на обед с голямо нетърпение да видя как развалянето на годежа бе подействувало на Рейчъл.
Стори ми се (трябва обаче да си призная, че аз не съм много веща в това отношение), че получената днес свобода я бе върнала към предишните мисли за другия мъж, когото тя обичаше; и че тя се сърдеше на себе си, задето не може да преодолее чувства, от които тайно се срамуваше. Кой беше този мъж? Аз се досещах, ала нямаше смисъл да губя време в разни догадки. Ако ми се удаде да я върна в лоното на бога, тя, разбира се, не ще има никакви тайни от мен. Тогава ще чуя всичко за този човек; ще чуя всичко за Лунния камък. И дори ако нямах по-висши цели, за да я изведа до висотата на духовния живот, само желанието да освободя душата й от тези греховни мисли би било достатъчно, за да ме насърчи да продължа мисълта си.
Следобед леля Ейблуайт направи разходката си в креело на колелца. Рейчъл я придружаваше.
— Как бих искала аз самата да бутам тази количка — избухна тя. — Как бих искала да мога да се изтощя тъй много, че да падна на земята от умора!
Нейното настроение, не се промени и привечер. Между ценните издания на моята приятелка аз намерих брошурата: „Житието, посланията и работата на мис Джейн-Ана Стампър“ — четиридесет и пето издание; в това съчинение имаше няколко места, напълно подходящи за сегашното състояние на Рейчъл. Но когато й предложих да ги прочете, тя ме остави и отиде при пианото. Колко малко познаваше тя сериозните хора, ако е могла да си помисли, че моето търпение тъй бързо се изчерпва! Аз задържах мис Стампър при себе си с непоколебима вяра в бъдещето.
Старият мистър Ейблуайт не се появи нея вечер. Но аз знаех какво значение този алчен светски човек отдава на брака на своя син с мис Вериндър и бях уверена, че (каквото и да предприеме мистър Годфри, за да го спре) ние ще го видим на другия ден. С неговата намеса по въпроса щеше да настъпи и бурята, на която разчитах, а така също и благотворното изтощение на съпротивителните сили на Рейчъл. Известно ми е, че старият мистър Ейблуайт се ползува (особено сред по-нискостоящите от него) с името на добродушен човек. И доколкото го познавам, той си заслужава тази слава, но само докато се слуша неговата воля — и нито минутка повече.
И действително на другия ден, както предвиждах, леля Ейблуайт, доколкото й позволяваше характерът, едва ли не остана учудена от внезапното появяване на нейния съпруг. Не прекарал още и една минутка в къщи, и ето след него се появи — този път за мое голямо учудване — едно неочаквано и объркано обстоятелство — в лицето на мистър Бреф.
Не помня дали някога присъствието на адвоката ми е било по-неприятно, отколкото в този момент. Той очевидно беше готов на всичко — за да запази мира в семейството!
— Каква приятна изненада, сър! — обърна се към него мистър Ейблуайт с измамническа вежливост. — Когато напуснах вашата кантора вчера, аз не очаквах, че ще имам честта да ви видя в Брайтън днес.
— След като вече си отидохте, аз поразмислих върху нашия разговор — отвърна мистър Бреф — и ми се стори, че може да се окажа полезен тук. Едва успях да хвана влака и не можах да открия в кой вагон се бяхте настанили.
Давайки това обяснение, той седна близо до Рейчъл. Аз скромно се настаних в ъгъла с мис Джейн-Ана Стампър на коленете си за всеки случай. Леля седна до прозореца; и както винаги спокойно си вееше с ветрилото. Мистър Ейблуайт застана насред стаята; голото му теме изглеждаше по-червено от обикновено, когато той по най-дружелюбен начин се обърна към своята племенница.