— Мила Рейчъл — каза той, — научих от Годфри нещо много странно. И дойдох да се осведомя по този въпрос. Вие си имате отделна гостна стая тук, нали? Моля, заведете ме там.
Рейчъл не се и помръдна. Дали се бе решила да доведе работите до избухване, или пък бе се подчинила на някакъв таен знак от страна на мистър Бреф — това не мога да кажа. Но тя отказа да изпълни молбата на стария мистър Ейблуайт и да го заведе в гостната си.
— Всичко, каквото имате да ми казвате — отговори тя, — можете да кажете и тук, в присъствието на моите роднини и (тя погледна към мистър Бреф) в присъствието на този стар приятел на майка ми.
— Както желаете, мила моя — каза любезно мистър Ейблуайт.
Той си взе стола и седна. Другите го гледаха в лицето — сякаш очакваха, че след седемдесетгодишен светски опит той ще говори само истината. Аз гледах голото му теме: тъй като бях забелязала при други подобни случаи, че настроението му често пъти се отразяваше именно там.
— Преди няколко седмици — продължи старият Джентълмен — моят син ме уведоми, че мис Вериндър му дала дума да се омъжи за него. Възможно ли е, Рейчъл, той да не ви е разбрал добре или пък да си е пофантазирал.
— Съвсем не — отговори тя. — Аз му дадох дума, че ще се омъжа за него.
— Много откровен отговор — каза мистър Ейблуайт — и напълно удовлетворителен, мила моя! Годфри значи не греши по отношение на това, което се е случило между вас преди няколко седмици. Тогава очевидно той греши по отношение на това, което се е случило вчера. Сега разбирам… Вие просто сте се поскарали — като двама влюбени — и моят смахнат син е взел това за сериозно. Ах, на моите години би трябвало да бъда по-съобразителен!
Греховната природа на нашата прамайка Ева се пробуди сега в Рейчъл и тя започна да се разгорещява.
— Нека се постараем да се разберем един друг, мистър Ейблуайт — каза тя. — Никакво скарване между вашия син и мен не е имало вчера. И ако той ви е казал, че аз го помолих да разтурим годежа и той се съгласи — тогава ви е казал истината!
Подобно на термометър, отбелязващ повишение на температурата, цветът на плешивото теме на мистър Ейблуайт показа, че той започва да се сърди. Лицето му изглеждаше по-любезно от всякога, но червената ивица в горния край на челото му стана още по-червена.
— Хайде, хайде, мила моя! — продума той с най-успокоителен тон. — Не бъдете тъй жестока към бедния Годфри! Очевидно Ви е казал нещо не на място. Той си е бил винаги тромав, още от дете, но намеренията му са добри, Рейчъл, намеренията му са добри!
— Мистър Ейблуайт, или аз съм се изразила неясно, или пък вие нарочно не искате да разберете. Въпросът между вашия син и мен е разрешен веднъж завинаги — ние си оставаме за цял живот братовчеди и нищо повече. Достатъчно ясно ли е това?
Тя произнесе тия думи с такъв тон, че дори и за стария Ейблуайт беше невъзможно да не я разбере. Термометърът му се дигна с още един градус, а гласът му, когато той отново заговори, престана да бъде глас, подобаващ на човек, известен със своето добродушие.
— Значи аз трябва да разбирам — каза той, — че между вас всичко е свършено?
— Точно така, мистър Ейблуайт.
— И трябва също така да разбирам, че инициативата за този разрив произхожда по начало от вас?
— Да, от мен. Но, както вече ви казах, със съгласието и одобрението на вашия син.
Термометърът се вдигна до пределната точка: червенината заля цялата глава.
— Моят син е просто един страхопъзльо! — изкрещя старият грешник. — Сега аз като баща — и не заради него — бих искал да зная, мис Вериндър, какви са вашите оплаквания от мистър Годфри Ейблуайт?
Тук за пръв път се намеси адвокатът Бреф.
— Вие не сте длъжна да отговорите на този въпрос — каза той на Рейчъл.
Старият Ейблуайт тутакси се нахвърли срещу него.
— Не забравяйте, сър — каза той, — че вие сте тук неканен гост! Вашата намеса би била много по-желателна и по-приятна, ако бяхте почакали да ви помолят за нея!
Мистър Бреф не обърна на това никакво внимание. Лустрото на любезност не изчезна от грешното му лице. Рейчъл му поблагодари за съвета, а след това се обърна към стария Ейблуайт, запазвайки такова спокойствие, което (взимайки под внимание възрастта и пола й) беше просто страшно да се наблюдава.
— Вашият син ми зададе съвсем същия въпрос — каза тя. — За него аз имах само един отговор; само един отговор имам и за вас. Предложих да се разделим, защото моите размишления ме убедиха, че за негово и мое благо ще бъде много по-добре да си взема назад набързо дадената дума и да го оставя свободен да си направи друг избор.