— Ако ми позволите да отговоря вместо мис Вериндър — каза мистър Бреф, — аз бих ви помолил, мисис Ейблуайт, да изпратите тук Пенелопа с шапката и шала на нейната господарка. Оставете ни насаме десетина минути — добави той тихичко — и разчитайте на мен да уредя всичко, както трябва — за ваше и на Рейчъл удоволствие.
Доверието, което това семейство изпитваше към адвоката, беше просто изумително. Без да продума повече, леля Ейблуайт излезе от стаята.
— Ах! — каза мистър Бреф, гледайки след нея. — Кръвта на Хърнкаслови си има и своите лоши страни, с това съм съгласен. Но все пак в благородния произход има нещо!…
Направил тая чисто светска забележка, той се вторачи към моя ъгъл, сякаш очакваше да си отида. Но моето съчувствие към Рейчъл, несравнимо по-голямо от неговото, ме бе приковало към стола. Мистър Бреф и сега се отказа от надеждата да ми види гърба, както се бе отказал някога на Монтегю скуеър. Той отведе Рейчъл към един стол до прозореца и заговори там с нея.
— Мила моя мис Рейчъл — каза той, — поведението на мистър Ейблуайт, естествено, ви оскърби и изненада едновременно. Ако би си струвало трудът да се спори с такъв човек, ние скоро бихме му доказали, че той не може да постъпва, както на него му скимне! Ала това не си заслужава. Вие бяхте абсолютно права, когато казахте, че на него не трябва да му се обръща внимание.
Той млъкна и погледна към моя ъгъл. Аз седях съвсем неподвижно, с брошурите под мишница и с мис Джейн-Ана Стампър на коленете.
— Вие знаете — обърна се той отново към Рейчъл, — че вашата майка имаше една прекрасна черта — винаги виждаше в обкръжаващите я хора само най-хубавите страни и никога не забелязваше лошите. Тя назначи за ваш опекун своя зет, защото вярваше в него и защото мислеше, че това ще зарадва нейната сестра. Лично на мен мистър Ейблуайт никога не ми е харесвал и затова убедих вашата майка да включи в завещанието една точка, според която изпълнителите на нейното завещание в някои случаи имат право да се съветват с мен по въпроса за назначаването на нов настойник. Подобен случай се представи днес. И на мен ми е приятно да свърша с тия сухи делови подробности, като ви предам поръчението на моята жена. Ще направите ли тази чест на мисис Бреф да й погостувате? И ще се съгласите ли да останете в моя дом като член на семейството ми, докато ние, умните хора, се посъветваме и решим какво да правим по-нататък?
При тия думи аз станах с намерение да се намеся. Мистър Бреф беше направил точно това, което аз се страхувах, че ще направи, когато той помоли мисис Ейблуайт да изпрати шапката и шала на Рейчъл.
Преди да мога да кажа и една думичка, Рейчъл вече бе приела неговата покана с най-гореща благодарност. Ако оставех да бъде изпълнено това разпореждане, ако тя веднъж прескочи прага и влезе в дома на мистър Бреф — тогава сбогом на най-скъпата ми надежда — надеждата да върна тази загубена овца в божието стадо!
— Спрете! — извиках аз. — Спрете! Вие трябва да ме изслушате! Мистър Бреф, вие не сте й роднина, аз съм нейна роднина. Аз я каня… аз умолявам изпълнителите на завещанието да назначат мен за нейна настойница! Рейчъл, миличка Рейчъл, аз ви предлагам моя скромен дом! Елате в Лондон със следващия влак, душичке, и споделете с мен всичко, което имам!
Мистър Бреф не каза нищо. Рейчъл ме погледна с жестоко учудване, което тя дори и не се опита да скрие.
— Вие сте много любезна, Друзила — отвърна тя. — И аз се надявам да ви посетя, когато ми се случи да бъда в Лондон. Но вече приех поканата на мистър Бреф и мисля, че ще бъда много по-добре, ако засега остана под неговите грижи.
— О, не говорете така! — помолих я аз. — Не мога да се разделя с вас, Рейчъл, не мога да се разделя с вас!
Опитах се да я прегърна, но тя се отдръпна. Моят плам не беше преминал в нея, а само я бе уплашил.
— Наистина, колко сте развълнувана! — каза тя. — Аз не виждам никакви причини за това…
— И аз също — произнесе мистър Бреф.
Тяхното коравосърдечие, тяхното отвратително светско коравосърдечие ме възмути.
— О, Рейчъл, Рейчъл! — избухнах аз. — Нима още не сте забелязали, че от все сърце се стремя да ви направя християнка? Нима никакъв вътрешен глас не ви е казал, че аз се мъча да направя от вас това, което се опитвах да направя за вашата мила майка, докато смъртта не я изтръгна от ръцете ми?
Рейчъл се приближи към мен и някак странно ме загледа.
— Не разбирам намека ви за моята майка — каза тя. — Бъдете така добра, мис Клак, да се обясните.
Преди да успея да и отговоря, мистър Бреф пристъпи напред и предложи на Рейчъл ръка, за да я изведе от стаята.
— По-добре е да не продължавате този разговор, мила моя — каза той. — По-добре е мис Клак нищо да не обяснява.