Разбира се, първото нещо, което си помислих, беше: няма ли да се откаже мистър Годфри Ейблуайт от своята годеница, след като узнае това, което бе узнал неговият адвокат?
Това зависеше изцяло от неговото материално положение, за което аз нищо не знаех. Ако материалното му положение не беше тъй лошо, за него би било изгодно да се ожени за мис Рейчъл само заради нейния доход. Но ако, от друга страна, на него му беше необходимо бързо да си набави някоя по-голяма сума в определен срок, тогава завещанието на лейди Вериндър постигаше своята цел и не допускаше дъщеря й да попадне в ръцете на мошеника.
В последния случай аз нямаше защо да огорчавам мис Рейчъл през първите дни на нейния траур по майка си — като й открия незабавно истината. Но в първия случай, ако премълча истината — това би означавало да съдействувам за сключването на един брак, който ще я направи нещастна за цял живот.
Моите съмнения свършиха, когато се представих в лондонския хотел, където бяха отседнали мисис Ейблуайт и мис Вериндър. Те ми съобщиха, че ще отидат в Брайтън на другия ден и че някакво непредвидено препятствие не позволявало на мистър Годфри Ейблуайт да ги придружи. Тутакси предложих да го заместя. Докато само си мислех за Рейчъл Вериндър, аз все още можех да се колебая. Но когато я видях, аз моментално реших: трябва да й кажа истината — пък каквото ще да става.
Такъв случай ми се представи на другия ден след пристигането ни в Брайтън, когато ние двамата с нея излязохме на разходка.
— Мога ли да поговоря с вас — попитах я — относно вашия годеж?
— Да — отвърна радушно тя, — ако нямате нищо по-интересно за тема на разговор.
— Ще простите ли на един стар приятел и слуга на вашето семейство, мис Рейчъл, ако се осмеля да ви попитам, от любов ли искате да се ожените за този мъж?
— От отчаяние, мистър Бреф, надявайки се да намеря тихо пристанище, където бих могла да се примиря с живота.
Силни думи!… под които вероятно се криеше нещо, взето от някой роман. Но аз си имах своя тема на разговор и отказах (както се изразяваме ние, адвокатите) да се отклоня от основния въпрос.
— Мистър Годфри Ейблуайт едва ли мисли като вас — казах аз. — Той, както изглежда, се жени по любов?
— Така казва той; и на мене ми се струва, че трябва да му вярвам. Той едва ли би се оженил за мен след всичко, което му признах, ако не ме обичаше.
Бедната Рейчъл! На нея дори и наум не бе й идвала мисълта, че някой може да я поиска за жена, ръководен от своите егоистични и материални съображения. Задачата, която си бях поставил, взе да ми се струва много по-трудна, отколкото бях очаквал.
— За моите старомодни схващания — продължих аз — това изглежда доста странно…
— Кое именно? — попита тя.
— Това, че вие Говорите за вашия бъдещ съпруг така, сякаш не сте съвсем сигурна в искреността на неговите чувства. Имате ли наум някакви основания да се съмнявате в тях?
Нейната удивителна проницателност й помогна тутакси да забележи промяната в гласа ми при задаването на този въпрос — промяна, която й показа, че в този разговор аз преследвах някаква особена цел. Тя се спря, отдръпна ръката си от моята и втренчено ме загледа в очите.
— Мистър Бреф — каза тя, — вие искате да ми кажете нещо за Годфри Ейблуайт. Говорете!
Аз я познавах тъй добре, че не се поколебах и й разправих всичко.
Тя отново ме хвана подръка и бавно тръгна с мен. Почувствувах как ръката й все по-силно и по-силно стискаше моята и видях как лицето й ставаше все по-бледо и по-бледо, докато аз продължавах да говоря. Когато свърших, Рейчъл дълго мълча. С леко наведена глава, тя крачеше до мен, без да чувствува моето присъствие, дълбоко потънала в мислите си.
Аз не се опитах да я безпокоя. Познавах характера й; и това обстоятелство ми подсказа, както при други подобни случаи, че трябва да й дам време да се съвземе.
Първият порив на повечето момичета, когато им се каже нещо, което ги интересува, е да зададат хиляди въпроси, а след това да изтичат при някой добър приятел или приятелка и да се съветват с тях. Ала първият порив на Рейчъл Вериндър при подобни обстоятелства беше да се затвори в себе си и да обмисли всичко сам-самичка. Това безусловно себеупование се смята за голяма добродетел у мъжете. У жените обаче то има отрицателно свойство да ги отлъчи морално от другите жени и по този начин да ги изложи на неправилни тълкования от страна на общественото мнение. В това отношение и аз не стоя по-горе от другите — освен в случая с мис Вериндър.