Уверил се в достоверността на това мое заключение, аз се опитвах да отида още по-нататък и да отгатна причината за посещението на индуса. Но ето че в този момент ми донесоха писмо, и то от самия мистър Люкър. Той ме молеше да го извиня, изразявайки се по най-противен и раболепен начин, и ме уверяваше, че може да ми обясни всичко с най-удовлетворителен за мен резултат, ако само го удостоя с една лична среща.
Жертвувайки още веднъж работата си, просто от любопитство, аз му определих среща в моята кантора за следващия ден.
Мистър Люкър се оказа във всяко отношение човек с много по-малко достойнство от индуса — той беше толкова вулгарен, толкова безобразен, толкова раболепен, че не си заслужава да бъде описван по-подробно в тия страници. Ето същността на това, което той ми каза.
Един ден преди посещението си при мен същият изискан индус бе оказал тази чест и на мистър Люкър. Въпреки европейските му дрехи мистър Люкър тутакси познал в лицето на своя посетител главатаря на тримата индуси, които преди известно време му бяха досаждали, шляейки се около неговия дом, така че той бил принуден да се оплаче от тях в съда. След това странно откритие стигнал до заключението (нещо напълно естествено), че индусът несъмнено е един от тримата мъже, които му бяха завързали очите, запушили устата и отнесли разписката от банкера. В резултат на това той се вцепенил от ужас и бил твърдо уверен, че е настанал последният му час.
Обаче индусът се държал така, като че никога преди това не го бил виждал. Той извадил малкото ковчеже и се обърнал към мистър Люкър със същата молба, с която се бе обърнал и към мен. Желаейки да се отърве от него колкото може по-скоро, мистър Люкър тутакси му отговорил, че не разполага със свободни пари. Тогава индусът го помолил да го насочи към човек, към който би било най-целесъобразно да се обърне за необходимия му заем. Мистър Люкър му отговорил, че най-целесъобразно в подобен случай е да се отнесе до някой адвокат, който се ползува с добро име. Когато индусът го помолил да назове такъв един адвокат, мистър Люкър споменал моето име — по простата причина, че бивайки крайно изплашен, се хванал за първото име, което му дошло наум.
— Пот течеше от мен като порой, сър — завърши този нещастник. — Аз сам не знаех какво говоря. Надявам се, че вие няма да ме обвинявате за това, сър, като имате предвид, че бях изплашен до смърт.
Доста любезно извиних този човечец. Това беше най-бързият начин да се освободя от неговото присъствие. Преди да ме напусне обаче, аз му зададох един-единствен въпрос: не бе ли казал индусът нещо по-забележително на излизане от дома на мистър Люкър?
— Да, на излизане индусът задал на мистър Люкър съвсем същия въпрос, който бе задал на мен; и, разбира се, получил съвсем същия отговор.
Какво означаваше това? Обяснението на мистър Люкър не ми помогна да разреша този въпрос. Моята собствена съобразителност, към която прибягнах, също не ми помогна. Този ден бях поканен на вечеря; и когато, изпаднал в не много добро настроение, се изкачвах към втория етаж, за да се преоблека, съвсем не подозирах, че пътят към моята гардеробна ще се окаже в дадения случай път към търсеното откритие.
Трета глава
Почетен гост на тази вечеря се оказа мистър Мъртуейт.
Когато той се върна в Англия след дълги скитания, обществото много се интересуваше от този пътешественик, преживял толкова приключения и благополучно преодолял множество опасности. Сега той беше разгласил, че възнамерявал отново да се върне на арената на своите подвизи и да проникне във все още неизследвани области. Това негово великолепно равнодушие към опасностите, на които бе готов повторно да изложи живота си, възобнови поотслабналия интерес към този герой. Законът за вероятностите беше явно против възможността да отърве кожата си и този път. Не всеки ден ни се удава да се срещнем на вечеря с някой забележителен човек, чувствувайки, че има голяма вероятност в най-скоро време да чуем. новината за неговата гибел.