— Без всяко съмнение, мистър Мъртуейт! Но аз с нетърпение чакам да чуя рационалното обяснение на трудния въпрос, който ви зададох преди малко.
Мистър Мъртуейт се усмихна.
— Неговото обяснение е най-лесно — каза той. — Позволете ми преди всичко да призная, че вашето схващане по този въпрос е съвсем правилно. Индусите очевидно не са знаели какво точно е направил мистър Франклин Блейк с диаманта — тъй като те са извършили своята първа грешка още през първата нощ от пристигането на мистър Блейк в дома на леля си.
— Първата грешка? — повторих аз.
— Разбира се! Грешката — че са допуснали Габриел Бетъридж да ги изненада на терасата през нощта. Обаче те сами разбрали тази своя грешка, защото — както вие казахте — въпреки че са разполагали с достатъчно време, те не се приближили до къщата цели седмици след това.
— Но защо, мистър Мъртуейт? Ето какво бих желал да зная. Защо?
— Защото нито един индус, мистър Бреф, не се излага на излишен риск! Разпоредбата, която вие сте записали в завещанието на полковник Хърнкасл, ги бе осведомила (нали така?), че Лунният камък ще стане собственост на мис Вериндър за нейния рожден ден. Много добре. Кажете ми как най-разумно биха постъпили хора в тяхното положение? Да направят ли опит да откраднат диаманта, докато се намира в ръцете на мистър Франклин Блейк, когато им е било вече ясно, че той подозира нещо и умее да ги надхитри? Или да почакат, когато диамантът мине в ръцете на една млада девойка, която с наивна радост ще се накити с това великолепно украшение при всеки възможен случай? Нима ви трябва доказателство за правотата на моите думи? Самото поведение на индусите може да ви послужи за такова доказателство. След цели седмици, прекарани в очакване, те се появили отново в къщата в рождения ден на мис Вериндър; и били възнаградени за своето търпение с възможността да видят Лунния камък върху блузата на мис Вериндър. Когато по-късно през тази вечер чух историята на полковника и диаманта, аз бях тъй уверен в голямата опасност, на която мистър Франклин се бе изложил (несъмнено индусите биха го нападнали, ако той бе тръгнал към дома па лейди Вериндър сам), и тъй силно бях убеден в още по-големите опасности, които очакваха мис Вериндър — че ги посъветвах да изпълнят желанието на полковника и да унищожат значението на камъка, като го насекат на отделни парчета. Как неговото необикновено изчезване през оная нощ направи моя съвет безполезен и обърка всички планове иа индусите, как на другия ден те бяха арестувани, хвърлени в затвора като скитници и мошеници — обстоятелство, което ги лиши от възможността да предприемат каквото и да било — всичко това ви е известно тъй добре, както и на мен. Тук свършва първото действие на заговора. Преди да отидем по-нататък — мога ли да ви попитам дали моето обяснение (на вашия труден въпрос) е задоволително за човек с .практически ум?
Невъзможно беше да се отрича, че той прекрасно бе отговорил на трудния ми въпрос — благодарение на своето познаване на характера на индусите, както и на обстоятелството, че не е трябвало да мисли като мен за стотици други завещания след смъртта на полковник Хърнкасл!
— И така — продължи мистър Мъртуейт, — първата възможност, представила се на индусите да откраднат диаманта, била загубена за тях в деня, когато ги хвърлили във Фризингхолския затвор. Кога им се бе представила друга възможност? Втората възможност им се бе представила — и аз мога да докажа това, — — когато те още са лежали в затвора.
Преди да продължи своя разказ, той извади бележника си и го отвори на определено място.
— По онова време аз бях на гости у мои приятели във Фризингхол. Един или два дни преди индусите да бъдат освободени (мисля, че беше в понеделник), надзирателят на затвора дойде при мен с някакво писмо. Някоя си мисис Макан, при която те били на квартира, оставила това писмо в затвора, за да бъде предадено на индусите; а самата мисис Макан била получила писмото у дома си със сутрешната поща. Затворническите власти забелязали, че печатът на писмото бил от Ламбърт и че адресът, макар и написан на правилен английски език, някак странно се различавал от възприетия у нас начин да се адресират писма. Когато отворили писмото, видели, че то било написано на някакъв чужд език — на индустански, както правилно предположили. И надзирателят бе дошъл при мен с цел да му преведа писмото. Аз преписах в бележника си както оригинала, така и моя превод — и ето ги сега на ваше разположение.