Едва излязъл този въпрос от неговите устни, и аз най-сетне прозрях защо индусът ме бе посетил вчера:
— Разбирам! — възкликнах аз. — Индусите са уверени, така както ние, че Лунният камък е заложен, и те трябва да узнаят най-ранния срок за откупуването на залога — защото тогава именно диамантът ще бъде изнесен от банката!
— Казах ви, че вие сам ще откриете това, мистър Бреф, ако аз просто ви подскажа нещичко. Една година след залагането на Лунния камък на индусите ще се представи трета възможност да откраднат диаманта. Самият мистър Люкър им е казал колко време трябва да чакат: а вие, с вашия неопровержим авторитет, сте потвърдили верността на неговите думи. Кога, по ваше мнение, е попаднал диамантът в ръцете на заемодавеца?
— Към края на миналия юни, доколкото си спомням — отговорих аз.
— Сега сме хиляда осемстотин четиридесет и осма година. Много добре. Ако неизвестното лице, заложило Лунния камък, ще може да го откупи след една година, диамантът ще бъде в неговите ръце към края на юни хиляда осемстотин четиридесет и девета. Тогава аз ще бъда на хиляди мили далеч от Англия и от английските новини. Но може би си заслужава вие да си отбележите тази дата и да се постараете да бъдете в Лондон по това време.
— Вие мислите, че тогава ще се случи нещо сериозно?
— Мисля, че животът ми ще бъде в по-голяма безопасност — отвърна той — сред свирепите фанатици на Централна Азия, отколкото би било, ако пристъпех прага на банката с диаманта в джоба си. Индусите вече два пъти са претърпели неуспех, мистър Бреф. Аз съм твърдо убеден, че те няма да се провалят за трети път!
Това бяха неговите последни думи. Поднесоха кафе; гостите наставаха и се пръснаха из стаите. А ние се качихме горе при дамите.
Аз си записах датата; и може би не ще бъде зле да завърша разказа си, като повторя тук същите редове:
„Юни хиляда осемстотин четиридесет и девета година.
Очаквай новини за индусите към края на месеца“.
Свършил това, аз предавам перото, от което повече не ще се нуждая, на този, който трябва да пише след мен.
ТРЕТИ РАЗКАЗ
написан от Франклин Блейк
Първа глава
През пролетта на хиляда осемстотин четиридесет и девета година, скитайки из Ориента, аз промених плана на моите пътешествия; този план беше съставен преди няколко месеца и бе на моя адвокат и на моя банкер в Лондон.
Това изменение ме застави да изпратя моя слуга за писма и парични преводи при английския консул в един от градовете, който вече не възнамерявах да посетя. Моят слуга трябваше отново да се присъедини към мен в уречено време и на уречено място. Един непредвиден случай, за който той не беше виновен, го бе задържал по пътя. Цяла седмица аз и наетите от мен хора го чакахме до границата на пустинята. Най-после загубеният слуга се появи пред входа на моята палатка с парите и писмата.
— Страхувам се, че ви нося неприятна новина, сър — рече той, показвайки едно от писмата с траурни краища, адресът на който беше написан от ръката на мистър Бреф.
В подобни случаи едва ли има нещо по тежко от неизвестността. С нетърпение отворих писмото с траурните краища преди другите. То ми съобщаваше, че баща ми починал и че аз съм наследил неговото огромно състояние. Богатство, преминало по този начин в моите ръце, ме натоварваше и със съответните отговорности; и мистър Бреф ме умоляваше да не губя време и да се върна незабавно в Англия.
На другия ден сутринта аз вече бях на път за родината.
Моят портрет, нарисуван от стария ми приятел Бетъридж по времето, когато напуснах Англия, е — според мен — малко преувеличен. Той по своему бе изтълкувал твърде сериозно една от многото иронични забележки на младата си господарка относно моето чуждестранно възпитание; и се беше убедил, че действително вижда тия френски, немски и италиански черти на моя характер, по адрес на което моята весела братовчедка просто се е пошегувала и който съществуваха само във въображението на нашия добър Бетъридж. Но като изключим това, аз трябва да призная, че той бе изложил цялата истина по друг един въпрос — аз действително бях дълбоко наранен от държането на Рейчъл и напуснах Англия с първия порив на страдания, причинени ми от най-горчивите разочарования в моя живот.