— Ето мястото, което четях, мистър Франклин — произнесе старият слуга, щом езикът му се развърза отново. — Заклевам се, това е самото място, което четях до минутата на вашето пристигане! Страница сто петдесет и шеста: „Аз стоях като поразен от гръм, сякаш бях видял някакъв призрак!…“ И ако това не означава: „Очаквайте внезапно появяване на мистър Франклин Блейк“ — това в английския език няма никакъв смисъл! — завърши Бетъридж, като затвори шумно книгата и освободи най-после едната си ръка, за да вземе моята, която му бях подал.
Аз очаквах, и това беше съвсем естествено в дадения случай, че той ще ме отрупа с въпроси. Ала не, чувството на гостоприемство взе връх над всичко друго в душата на стария слуга, когато се бе появил (все едно по какъв начин) гост в дома.
— Заповядайте, мистър Франклин — рече той, като отвори вратата и се поклони по своя старомоден маниер. — После ще попитам какво ви води насам; но сега трябва да ви настаня по-удобно. След вашето заминаване тук станаха множество тъжни промени. Къщата е затворена, слугите си отидоха. Но както и да е! Аз сам ще ви приготвя вечерята; жената на градинаря ще ви приготви леглото; долу в избата е запазена бутилчица от нашето прочуто латурско вино, което ще намокри вашето гърло, мистър Франклин. Поздравявам ви с добре дошли, сър! С най-сърдечното добре дошъл! — каза бедният старик, мъжествено защищавайки честта на напуснатия дом и приемайки ме с вежливото внимание на старите времена.
Мъчно ми беше да го разочаровам. Но този дом принадлежеше сега на Рейчъл. Как бих могъл аз да ям и спя в него след всичко, което се случи в Лондон? Чувството на уважение към себе си ми забраняваше — и то съвсем справедливо — да прекрача този праг.
Хванах Бетъридж подръка и го поведох из градината. Какво да се прави? Аз бях принуден да му разкажа цялата истина. Той беше много привързан и към Рейчъл, и към мен и остана страшно огорчен и озадачен от обрата, който нещата бяха взели. Той изрази мнението си с присъщата си прямота и със свойствената си най-положителна философия на света — философията на Бетъриджката школа.
— Мис Рейчъл си има своите недостатъци, аз никога не съм отричал това — подхвана той. — Сегиз-тогиз и тя обича да се налага. Ето че и с вас се опитва да стори същото… а вие отстъпвате. Боже мой, мистър Франклин, нима не сте опознали жените досега? Вие сте ме чували да говоря понякога за покойната мисис Бетъридж, нали?
Наистина, аз го бях слушал доста често да говори за покойната си жена, мисис Бетъридж; той неизменно я сочеше като пример за слабостите и своеволието на нежния пол. В такъв вид той я представи сега.
— Много добре, мистър Франклин. А сега ме изслушайте пак. Всяка жена си има собствен маниер да държи на своето, да си налага волята. Всеки път, когато ми се е случвало да откажа на покойната мисис Бетъридж нещо, за което много настояваше, тя започваше да ми крещи от кухнята, когато се прибирах в къщи, че след моето грубо отнасяне към нея тя нямала сили да ми приготви вечеря. Известно време понасях това така, както и вие понасяте капризите на мис Рейчъл. Най-сетне търпението ми се изчерпа. Един ден влязох в кухнята, взех мисис Бетъридж — разбира се, най-приятелски — на ръце и я отнесох в нашата най-хубава стая, където тя приемаше гостите си. „Ето твоето място, душичке“ — казах аз и се върнах в кухнята. Заключих вратата, свалих палтото, запретнах ръкави и сам си приготвих вечерята. Когато яденето беше готово, аз сам си го поднесох и се нахраних с най-голямо удоволствие. После изпуших една лула и си пийнах малко грог; накрая раздигах масата, измих съдовете, ножовете и вилиците, прибрах всичко и пометох пода. Когато кухнята беше изчистена и оправена, отворих вратата и пуснах мисис Бетъридж да влезе. „Аз се навечерях, душо моя — казах аз. — Надявам се, че ще намериш кухнята така, както би желала да я намериш — чиста и спретната.“ И докато жена ми беше още жива, мистър Франклин, аз вече никога не трябваше сам да си приготвям яденето! Поуката от всичко това е: вие сте търпели капризите на мис Рейчъл в Лондон; не ги търпете и в Йоркшир. Заповядайте у дома, върнете се при нас.
Какво бих могъл да отговоря на това? Можех само да уверя моя добър приятел, че дори и неговата способност да убеждава бе отишла на вятъра в дадения случай.
— Вечерта е прекрасна — казах аз. — Ще отида пеша до Фризингхол и ще се настаня в хотела. А вас моля да дойдете утре сутринта и да закусите с мен. Имам нещо да ви казвам.