— Вие, струва ми се, имате писмо за мен — подхванах аз. — Това ли е то, писмото, което държите в ръката си?
— Повторете думите си! — беше единственият й отговор.
Аз повторих думите си като послушно момче, което учи урока си.
— Не — каза девойката, говорейки на себе си, но без да сваля от мен безжалостните си очи. — Не мога да разбера какво е намерила тя в неговото лице. Не мога да отгатна какво е доловила тя в неговия глас…
Изведнъж девойката отвърна поглед от мен и уморено отпусна глава върху патерицата си.
— Бедничката! — произнесе тя с мек глас, какъвто аз за пръв път чувах от нея. — О, моя загубена приятелко! Какво си могла да видиш ти в този човек?
Тя изведнъж вдигна глава и отново ме загледа все тъй свирепо.
— Можете ли да ядете и да пиете? — попита тя.
— Да.
— Можете ли да спите?
— Да.
— Когато видите някоя бедна прислужница, не чувствувате ли угризение на съвестта?
— Разбира се, не. Защо би трябвало да чувствувам това?
Тя изведнъж хвърли писмото в лицето ми.
— Вземете го! — яростно извика тя. — Не бях ви виждала никога досега. И дано бог даде вече никога да не ви видя!
С тези прощални думи тя закуцука и ме остави тъй бързо, колкото можеше. През ума ми мина нещо, което всеки на мое място би си помислил. Именно, че тя е луда.
Дошъл до това неизбежно заключение, аз се обърнах към по-интересния за изследване предмет — към писмото на Розана Спирман. То беше адресирано, както следва:
„За Франклин Блейк, ескуайър. Да се предаде в собствените му ръце (да не се дава на никой друг!) от Люси Йоланд.“
Разкъсах плика. В плика имаше писмо, а в писмото — бележка. Най-напред прочетох писмото:
„Сър, ако сте любопитен да узнаете какво означаваше моето поведение по времето, когато гостувахте в дома на моята господарка лейди Вериндър, направете това, което е указано в приложената тук паметна бележка — и го направете сам: никой не трябва да ви придружава. Ваша покорна робиня — Розана Спирман.“
Погледнах бележката, приложена към писмото. Тук предавам съдържанието й дума по дума:
„Паметна бележка: Идете при Подвижните пясъци, когато започва приливът. Вървете към Южната скала дотогава, докато фарът на Южната скала и флагщокът на Митническата станция, която се намира над Кобсхол, се изравнят в една линия. Сложете някаква тояга или някой друг прав предмет на скалата, за да отбележите линията, съединяваща фара с флагщока. Внимавайте да направите това така, че единият край на тоягата да се намира на ръба на скалата откъм тази страна, която се издига над Подвижните пясъци. Опипвайте между водораслите надолу по тоягата (като започнете от този край, който се намира по-близо до фара), докато напипате веригата. Прокарайте ръка надолу по веригата, докато стигнете мястото, където тя се спуска по ръба на скалата към Подвижните пясъци; и тогава издърпайте веригата.“
Едва прочел последните думи — подчертани в оригинала, и ето че чух зад себе си гласа на Бетъридж. Откривателят на детективската треска беше окончателно сразен от тази непреодолима болест.
— Не мога да чакам повече, мистър Франклин! За какво се говори в нейното писмо? За бога, сър, кажете ми, за какво се говори в нейното писмо?
Аз му подадох писмото и паметната бележка. Той прочете писмото без особен интерес. Но паметната бележка му направи силно впечатление.
— Детективът говореше за това! — извика Бетъридж. — През цялото време, сър, Къф твърдеше, че тя си има план на скривалището. Ето го! Господи помилуй! Това е тайната, мистър Франклин, която обърка всички ни, включително и прочутия мистър Къф! Ето я, готова и чакаща, така да се каже, за да бъде открита от вас! Сега има отлив, сър, както всеки би могъл да види. Колко ли време остава до прилива?
Той вдигна глава и забеляза недалеч от нас един млад рибар, който кърпеше мрежата си.
— Томи Брайт! — извика Бетъридж с пълен глас.
— Слушам! — изкрещя и Томи. — Кога ще започне приливът?
— След един час.
И двамата погледнахме часовниците си.
— Можем да заобиколим по брега, мистър Франклин, за да се доберем до Подвижните пясъци — каза Бетъридж. — Имаме достатъчно време за това. Какво ще кажете, сър?
— Да вървим!
По пътя към Подвижните пясъци аз помолих Бетъридж да ми припомни събитията (отнасящи се до Розана) по времето, когато детективът Къф е извършвал своите издирвания. С помощта на моя приятел аз скоро добих ясна представа за редица обстоятелства. Отиването на Розана във Фризингхол, когато всички мислели, че тя си почива в стаята; тайнственото занимание на Розана през нощта при заключена врата и при светлината на свещта до зори; направените от Розана подозрителни покупки: на тенекиената кутия и двете синджирчета от мисис Йоланд; твърдото убеждение на мистър Къф, че Розана е скрила нещо при Подвижните пясъци, както и пълното невежество на детектива по въпроса: какво е това нещо — всичките странни резултати на несполучливото следствие във връзка с изчезването на Лунния камък ми бяха представени съвсем ясно, докато стигнем до Подвижните пясъци.