И така, влязох нея сутрин в стаята ви, за да си свърша работата. На леглото ви лежеше вашата нощница така, както я бяхте захвърлили. Взех я в ръцете си, за да я сгъна — и видях на нея петно от боядисаната врата на мис Рейчъл!
Бях тъй изненадана и объркана от това откритие, че изтичах с нощницата в ръце по задните стълби и се заключих в стаята си, за да я разгледам, необезпокоявана от никого.
Щом дойдох на себе си, аз си спомних разговора с Пенелопа и си казах: «Ето доказателството, че той е бил в стаята на мис Рейчъл между дванадесет и три часа миналата нощ!»
Аз няма да ви казвам открито какво си помислих най-напред, когато направих това откритие. Вие само бихте се разсърдили, а пък ако се разсърдите, може да накъсате писмото ми и да не го прочетете докрай.
Достатъчно е, с ваше позволение, да кажа само това; след като премислих всичко, реших, че това е невъзможно — по простата и единствена причина, която ще ви изложа. Ако вие сте се намирали в гостната стая на мис Рейчъл по онова време на нощта и тя е знаела това (и ако вие сте били толкова лекомислен, за да забравите, че трябва да се пазите от неизсъхналата боя), тя самата би ви напомнила за това. Мис Рейчъл не би позволила да отнесете със себе си тази улика против нея, която беше сега пред моите очи! Същевременно, трябва да си призная, аз не бях напълно уверена, че моите подозрения са погрешни. Не забравяйте — аз си признах своята ненавист към мис Рейчъл — и се постарайте, ако можете, да си представите, че във всичко това имаше и частица от тази ненавист. Накрая реших да задържа вашата нощница при себе си, да чакам, да следя и да видя как бих могла да си послужа с нея. По онова време — моля ви, не забравяйте това — в мен нямаше дори и помисъл, че вие сте откраднали диаманта…“
Тук аз отново прекъснах четенето на писмото.
Местата, където нещастната жена излагаше своята изповед, отнасяща се до мен, аз прочетох с неприятно учудване и да си призная честно, с искрено съжаление. Съжалявах, искрено съжалявах, че бях хвърлил сянка върху нейната памет, преди да прочета и един ред от писмото й. Но когато стигнах до горецитираното място, почувствувах, че все повече и повече ме хваща яд на Розана Спирман.
— Прочетете останалото сам — казах аз на Бетъридж, като му подадох писмото през масата. — И ако се натъкнете на нещо, което трябва да зная, можете да ми го кажете.
— Разбирам ви, мистър Франклин — отвърна той, — и това е напълно естествено от ваша страна. Господ да ни е на помощ! — прибави той, като понижи глас. — Но това също така е било естествено и от нейна страна.
Продължавам да преписвам от оригинала писмото, което сега се намира в моите ръце:
„След като реших да задържа вашата нощница при себе си и да видя как ще постъпи в бъдеще с нея моята обич или моята ненавист (наистина, не зная кое от двете), трябваше преди всичко да обмисля къде да я скрия, без да се излагам на риска да бъда открита.
Единственият изход беше да ушия друга нощница, същата като тази, преди събота, когато в къщи щеше да дойде перачката с домакинската книга.
Не смеех да отложа тази работа за другия ден (петък) от страх да не би дотогава да се случи нещо; затова реших да ушия нощницата още през същия ден (четвъртък), когато бих могла, ако добре си изиграех ролята, да използувам за тази цел свободното си време. Но преди всичко аз трябваше (след като заключих нощницата в скрина си) да се върна във вашата спалня — не толкова, за да я доразтребя (Пенелопа би направила това за мен, ако бях я. помолила), колкото за да видя дали боята от нощницата ви не бе изцапала чаршафа на леглото или някой от мебелите в стаята.
Прегледах всичко най-внимателно и накрая открих няколко бледи петънца от боята върху вътрешната страна на халата ви — не басмения халат, който обикновено носехте през лятото, а вълнения, който вие също бяхте взели със себе си. Предположих, че ви е станало хладно, разхождайки се насам-натам само по нощница, и сте надянали първата попаднала ви подръка топла дреха. Както и да е, но от вътрешната страна на халата ви се виждаха петънца. Аз лесно ги премахнах, като ги изстъргах от вълнения плат. След това единствената улика против вас оставаше уликата, която беше заключена в моя скрин.
Едва привърших с оправянето на вашата стая, и ме извикаха заедно с другите прислужнички на разпит при мистър Сигрейв. След това започнаха да претърсват всичките ни вещи. После се случи най-необикновеното за мен произшествие през този ден — след като бях открила петното от боя върху нощницата ви. Това беше второто разпитване на Пенелопа Бетъридж от инспектора Сигрейв.