Пристигнах в Лондон в такъв час, че нямаше никаква надежда да заваря мистър Бреф в кантората му. Затова от гарата тръгнах направо за неговия дом в Хамстед и наруших спокойствието на стария адвокат, който дремеше сам-самичък в столовата с любимото си кученце на коленете и с бутилка вино под ръка.
Впечатлението, което моят разказ направи на мистър Бреф, може би най-добре ще предам, като разкажа какво той предприе, след като ме изслуша докрай. Той тутакси нареди да запалят свещите и да донесат чай в кабинета му; също и да предадат на дамите да не ни безпокоят под никакъв предлог. След тия предварителни разпореждания той най-напред разгледа нощницата, а сетне започна да чете писмото на Розана Спирман.
Едва след като прочете писмото, мистър Бреф ми проговори за пръв път, откакто се бяхме затворили в кабинета.
— Франклин Блейк — каза старият джентълмен, — това е много сериозно нещо във всяко отношение. Според мен то засяга мис Рейчъл не по-малко, отколкото засяга и вас. Нейното странно поведение сега вече не е тайна. Тя вярва, че вие сте откраднали диаманта!
Дълго се борих със себе си, отблъсквайки това възмутително заключение. Но то все пак ми се наложи. Желанието ми да се срещна лично с Рейчъл се основаваше именно на това убеждение, което сега изказа мистър Бреф.
— Първото нещо, което трябва да направите сега — продължи адвокатът, — е да се обърнете към Рейчъл. Тя е мълчала през цялото това време по причини, които аз (познавайки характера й) лесно мога да разбера. Но след всичко, което се случи, нейното мълчание не трябва да се понася повече! Тя трябва да бъде убедена или да бъде принудена да ни каже защо смята, че именно вие сте взели диаманта. Има надежда, че цялата тази работа, която сега ни изглежда тъй сериозна, ще се превърне и сапунен мехур, ако ни се удаде да я прекършим и накараме да говори.
— Това не е много утешително мнение за мен — казах аз. — Наистина, бих искал да знам…
— Бихте искали да знаете на какво се базирам? — прекъсна ме мистър Бреф. — Аз мога да ви обясня за две минути. Разберете преди всичко, че гледам на тази работа от юридическа гледна точка. За мен това е въпрос на доказателство. Много добре. А доказателството се оказва несъстоятелно още отначало по една важна точка.
— Какво именно?
— Сега ще чуете. Приемам, че името върху нощницата доказва, че тя е ваша. Приемам, че петното доказва, че тази именно нощница е отъркала боядисаната врата на Рейчъл. Но къде е доказателството, че вие сте носили тази нощница през нощта, когато е изчезнал диамантът?
Това съображение ми се стори още по-убедително, тъй като и на мен ми бе минало през ума нещо подобно.
— А що Се отнася до това — продължи адвокатът, като взе в ръка изповедта на Розана Спирман, — разбирам, че писмото е много неприятно за вас. Разбирам, че вие не се решавате да го анализирате от чисто обективна гледна точка. Но аз не се намирам във вашето положение. Позовавайки се на моя юридически опит, аз мога да разгледам този документ, както бих разгледал всеки друг. Без да намеквам за това, че тази жена е била крадла, аз само ще отбележа, че писмото й доказва, според нейното собствено признание, каква изкусна измамница е била тя; ето защо имам право да подозирам, че тя не ви е казала цялата истина. Засега няма да се впускам в разсъждения: какво тя е направила и какво не. Ще кажа само едно: че ако Рейчъл ви подозира, взимайки за доказателство само вашата нощница, може почти със сигурност да се каже, че Розана Спирман й е показала нощницата! Тази жена си признава в своето писмо, че тя ревнува Рейчъл, че подменяла розите във вашата чаша, че виждала някаква надежда за себе си в скарването между Рейчъл и вас. Не ще се спирам тук да питам кой е взел Лунния камък — за да постигне своята цел, Розана Спирман би взела петдесет лунни камъка, — ще кажа само, че изчезването на диаманта е дало на тази влюбена във вас крадла удобен случай да ви скара с Рейчъл за цял живот. Тя още не се е била решила да сложи край на живота си тогава, не забравяйте това! И аз със сигурност мога да твърдя, че съдейки по нейния характер и положение, тя е била напълно способна да се възползува от случая и да открадне диаманта. Е, какво ще кажете за всичко това?
— Нещо подобно си помислих и аз още щом отворих писмото.
— Точно така! А когато прочетохте писмото, вие сте съжалили бедната девойка и не сте имали сърце да я заподозрете. Това ви прави чест, любезни сър, това ви прави чест!
— Ами ако се окаже, че нощницата наистина е била на мене, тогава какво?
— Не виждам как това може да бъде доказано — рече мистър Бреф. — Но ако допуснем, че това стане, тогава съвсем не ще бъде лесно да се докаже вашата невинност. Няма да се спираме на това сега. Нека почакаме и видим дали Рейчъл ви подозира само въз основа на нощницата като доказателство.