Рейчъл избухна в ридания и сълзи, отчаяна се бореше с тях. И все по-здраво се държеше за мен.
— Не мога да изтръгна чувствата си към вас от моето сърце — извика тя. — Дори и сега! Вие можете да разчитате на тази срамна, срамна слабост, която може да се бори срещу вас само по този начин!
Изведнъж тя ме пусна, издигна ръце и безумно, ги размаха.
— Всяка друга жена на света би считала за позор да се докосне до него! — извика тя. — О, боже! Аз презирам себе си повече, отколкото презирам него!
Сълзите против волята ми напираха в моите очи; аз не можех повече да издържам този ужас.
— Вие ще узнаете, че сте била несправедлива към мен — казах аз, — или никога не ще ме видите отново!
С тия думи аз я оставих. Тя скочи от стола, на който току-що се беше отпуснала; тя скочи — това благородно създание! — и ме изпроводи до съседната стая, произнасяйки за сбогом думи, изпълнени със страдание.
— Франклин! — каза тя. — Аз ти прощавам! О, Франклин, Франклин! Ние никога не ще се видим пак. Кажете, че и вие ми прощавате…
Аз се обърнах така, щото тя да може да прочете върху лицето ми, че нямах сили да говоря… обърнах се, махнах с ръка и я видях смътно, като видение, през сълзите, които най-сетне напълниха очите ми.
След минута всичко се свърши. Аз отново минах през градината. И повече не я видях, нито чух.
Осма глава
Късно вечерта на същия ден при мен неочаквано дойде мистър Бреф.
В държането на адвоката се забелязваше известна промяна. Той сякаш бе загубил присъщата си самоувереност и енергия. За пръв път в живота си той се ръкува с мен мълчаливо.
— В Хамстед ли се връщате? — попитах аз, колкото да кажа нещо.
— Сега идвам от Хамстед — отвърна той. — Зная, мистър Франклин, че вие най-после сте узнали всичко. Но искрено ви казвам: ако можех да предвидя каква цена е трябвало да се заплати за това, аз бих предпочел да останете в неизвестност и тъмнина.
— Видяхте ли Рейчъл?
— Аз я заведох на Гюртландския площад и дойдох тук, невъзможно беше да я пусна да си отиде сама. Едва ли бих могъл да ви обвинявам вас, — имайки предвид, че се видяхте с нея в моя дом и с мое позволение — за страшното сътресение, което тази нещастна среща й е причинила. Едничкото нещо, което мога да направя, е да не допусна това зло да се повтори. Тя е млада, тя е решителна и енергична — тя ще го преживее; времето и спокойният живот ще й помогнат. Сега искам да съм сигурен, че вие няма да направите нищо, което да попречи на нейното душевно съвземане. Мога ли да разчитам на вас, че без мое съгласие и одобрение вие не ще се опитвате да се видите с нея?
— След всичко, което тя изстрада и след всичко, което аз изстрадах, вие можете да разчитате на мен.
— Обещавате ли?
— Да!
Мистър Бреф, изглежда, се почувствува облекчен. Той си остави шапката и премести стола си по-близо до мен.
— Значи това е уредено! — каза той. — А сега да поговорим за бъдещето… за вашето бъдеще. Според мен изводът от необикновения обрат, който работите взеха, е накратко следният. Първо, ние сме сигурни, че Рейчъл ви е казала цялата истина толкова ясно, доколкото тази истина може да се изкаже с думи. Второ, макар и да знаем, че тук се крие някаква ужасна грешка — ние едва ли бихме могли да съдим Рейчъл за това, дето ви смята за виновен, позовавайки се върху показанията на собствените си чувства, като същевременно не забравяме, че тия показания са потвърдени от обстоятелства, говорещи открито против вас.
Тук аз го прекъснах.
— Аз не обвинявам Рейчъл — казах аз. — Само съжалявам, че тя не се е решила да поговори откровено с мен още тогава, в Йоркшир.
— А това е все едно да съжалявате, че Рейчъл е Рейчъл, а не някоя друга жена — възрази мистър Вреф. — Но дори и тогава аз се съмнявам дали една чувствителна девойка, която от все сърце е желала да ви стане жена, би ви казала в очите, че сте крадец. Както и да е, подобно нещо не е в характера на Рейчъл. Освен това тя самата ми каза днес, когато идвахме в града, че и тогава не би ви повярвала, както не ви вярва и сега. Какво бихте могли да отговорите на това? Абсолютно нищо. Хайде, Хайде, мистър Франклин! Моята теория се оказа съвсем погрешна, съгласен съм с това; но при настоящото положение на нещата няма да е лошо да послушате пак моя съвет. Говоря ви без заобикалки: ние напразно бихме си блъскали главите и губили времето си, ако решим да се върнем назад и размотаем тази странна плетеница от самото начало. Нека забравим всичко, което се случи миналата година в имението на лейди Вериндър; нека видим какво можем да открием в бъдещето вместо това, което не можем да открием в миналото.