Жената се усмихна.
— Сега той си има само една грижа, сър — каза тя: — розите. Градинарят на не знам кой си големец там, в Ирландия, изнамерил някакъв нов начин за отглеждане на рози и мистър Къф отиде в Ирландия да поговори с него. — А не знаете ли кога ще се върне? — Не зная, сър. Мистър Къф каза, не може да се върне веднага, а може и да поседи там — зависи от това, дали новият начин си заслужава да бъде изучен. Ако искате да му предадете нещо, ще се погрижа за това, сър.
Аз й подадох визитната си картичка, като написах на нея с молив: „Имам да ви съобщя нещо във връзка с Лунния камък. Обадете ми се, щом се върнете.“ След това на мене не ми оставаше нищо друго, освен да се подчиня на обстоятелствата и да се върна в Лондон.
В това неспокойно душевно състояние, в което се намирах по времето, за което сега пиша, моето безрезултатно отиване при детектива Къф само подсили в мен тревожната нужда да върша нещо. В деня на завръщането си от Доркинг аз реших: още на другата сутрин да направя нов опит да се добера до някаква следа. В какво щеше да се състои следващият ми опит?
Но както по-късно събитията доказаха, една случайност ми дойде на помощ в този случай. На другата сутрин аз неволно бях облякъл същото сако, което беше на мен при срещата ми с Рейчъл. Търсейки нещо в един от джобовете, аз се натъкнах на някакво смачкано парче хартия, и когато го извадих, видях забравеното писмо на Бетъридж в ръката си.
Неприятно щеше да бъде за Бетъридж да го оставя без отговор. Седнах на писалищната си маса и отново прочетох писмото му.
Не е много лесно да се отговори на писмо, в което няма нищо важно. Писмото на Бетъридж спадаше към тази категория. Помощникът на доктор Канди, с други думи, Езра Дженингз, уведомил своя шеф, че ме е видял, а доктор Канди, от своя страна, искал да ме види и да ми каже нещо, когато посетя Фризингхол. Какво би могло да се каже в отговор на това — което да си заслужава мастилото и хартията? Аз разсеяно се опитвах да нарисувам по памет образа на този асистент със забележителна външност върху листа хартия, определен за писмото на Бетъридж, когато изведнъж ми мина през ума, че пред мен отново се бе изпречил този натрапчив образ на Езра Дженингз! Хвърлих в кошчето няколкото скицирани портрета на този човек с шарена коса и веднага след това надрасках отговора си на Бетъридж. Това беше едно съвсем обикновено писмо, но то оказа върху мен необикновено въздействие. С други думи, усилието, вложено в написването на няколкото реда, прочисти ума ми от мъглявите глупости, които се въртяха в него от предишния ден.
Насочвайки поне веднъж мислите си към изясняване на непроницаемата загадка, изникнала от положението, в което се намирах, аз се опитах сега да се справя с трудностите, като ги анализирам от практическа гледна точка. И тъй като събитията от онази паметна нощ все още си оставаха непонятни за мен, започнах да търся в паметта си нещо, случило се в по-ранните часове на рождения ден — нещо, което би ми помогнало да се добера до ключа на загадката.
Не беше ли се случило нещо през времето, когато ние с Рейчъл довършвахме боядисването на вратата? Или по-късно, когато яздех към Фризингхол? Или пък после, когато се връщах заедно с Годфри Ейблуайт и сестрите му? Или още по-късно, когато сложих диаманта в ръцете на Рейчъл? Или пък когато дойдоха гостите и ние насядахме около масата за вечеря? Паметта ми много лесно отговори на всичките тия въпроси, докато стигнах до последния. Размишлявайки върху събитията, случили се на вечерята на рождения ден, аз изведнъж се намерих в задънена улица. Не можах да си спомня точния брой на гостите, които бяха седели на една маса с мен.
Чувството за този неуспех и последвалото заключение, че събитията по време на вечерята си заслужават да бъдат разгледани — се сляха в един цялостен проблем в ума ми. Мисля, че и други хора, изпаднали в същото положение, биха разсъждавали като мен. Когато преследването на собствените ни интереси ни кара да станем предмет на проучване за самите себе си, ние, естествено, се съмняваме и в това, което не знаем. Ето защо аз реших да узная имената на хората, които бяха присъствували на вечерята, и после — за да допълня пропуските на собствената си памет — да се обърна към паметта на другите гости, да запиша всичко, което те биха могли да си припомнят за събитията, случили се през рождения ден, и получения по този начин резултат да сравня със събитията, които се случиха, след като гостите си отидоха.
Веднъж съставил този план на действие, трябваше преди всичко да се. снабдя с пълния списък на гостите. Това лесно можех да получа от Бетъридж. Реших да се върна в Йоркшир още същия ден и да започна разследването си на другата сутрин.