— Да.
— Е, по онова време аз бях стигнал в моята книга до раздела, посветен именно на подобен делириум. Няма да ви безпокоя с подробно изложение на моята теория по този въпрос; ще се огранича само с това, което представлява интерес за вас в настоящия случай. Още на времето аз неведнъж съм се питал — може ли основателно да се направи изводът, че при бълнуване загубата на способността да Се говори свързано означава непременно и загуба на способността да се мисли свързано? Заболяването на бедния мистър Канди ми даде възможност да си изясня тези мои съмнения. Аз владея стенография; и лесно можах да запиша откъслечните фрази на болния така, както той ги произнасяше. Разбирате ли сега, мистър Блейк, докъде стигаме?
Разбрах всичко много добре и със затаен дъх очаквах да чуя какво ще каже по-нататък.
— От време на време, и то с прекъсване — продължи Езра Дженингз, — разшифровах стенографските си записки, оставяйки големи празнини между откъслечните фрази и дори между отделните думи в реда, в който несвързано ги бе изрекъл мистър Канди. С така получения резултат аз постъпих точно така, както постъпват децата, когато си играят с кубчета. Отначало всичко представлява хаос, но трябва само правилно да наместите отделните части и пред вас се появява завършена и ясна картина. Действувайки по този начин, аз попълвах празнините между две фрази, като се мъчех да отгатна мислите на болния. Поправях, изменях и променях, докато моите прибавки най-сетне започнаха естествено да се наместват след думите, изречени преди тях, и също тъй естествено да прилепват към думите, изречени след тях. Резултатът ми показа, че ненапразно се бях трудил през тия дълги и мъчителни часове, а също така — че бях стигнал до нещо, което според мен потвърждаваше моята теория. С други думи, когато съединих откъслечните фрази, се убедих, че висшата способност — да се мисли свързано — продължава да работи в пациента повече или по-малко нормално, докато в това време по-низшата способност — да се говори свързано — бива почти напълно разстроена.
— Една дума! — прекъснах го нетърпеливо. — Споменавал ли е доктор Канди в бълнуванията си моето име?
— Сега ще чуете, мистър Блейк. Между моите писмени доказателства за гореизложените твърдения, или по-право между писмените ми опити, насочени към доказването на тези твърдения, има страници, в които се среща и вашето име. Почти една цяла нощ мислите на мистър Канди бяха заети с нещо, станало между вас и него. Записах неговите несвързани думи така, както той ги изговаряше, на един лист хартия; а на друг — прибавените от мен „свързочни“ думи, които придаваха смисъл на цялото бълнуване. Продуктът на всичко това (както се изразяват математиците) се оказа един ясен отчет — първо, за нещо действително извършено в миналото; и второ, за нещо, което мистър Канди бе възнамерявал да извърши в бъдеще, ако заболяването не бе му попречило. Въпросът се състои в това, дали този отчет наистина представлява загубеният спомен, който той напразно се е опитвал да възкреси, когато вие сте го посетили тази сутрин.
— В това не може да има никакво съмнение! — извиках аз. — Нека се върнем веднага и прегледаме записките!
— Невъзможно е, мистър Блейк.
— Защо?
— Поставете се на моето място за малко — каза Езра Дженингз. — Бихте ли открили вие на друг човек това, което несъзнателно ви е казал по време на боледуването ся ваш пациент и безпомощен приятел, без най-напред да разберете дали съществува някаква важна необходимост, която да оправдае подобна постъпка от ваша страна?
Макар и да почувствувах, че беше невъзможно да се възрази на това, аз все пак се опитах.
— Моето поведение във връзка с един толкова деликатен въпрос би зависело преди всичко от това, дали вашата откровеност би навредила по някакъв начин на приятеля ми, или не.
— Аз отдавна съм отхвърлил всяка необходимост да разглеждам въпроса от тази страна — каза Езра Дженингз. — Тези от моите записки, съдържащи нещо, което мистър Канди би желал да запази в тайна, бяха своевременно унищожени. Ръкописните опити, правени край леглото на моя приятел, не съдържат вече нищо, което той сам не би се поколебал да ми съобщи, ако паметта му беше се възвърнала. Що се отнася до вашия случай, аз дори съм уверен, че моите записки съдържат писмено това, което той действително искаше да ви каже…